За по-младите художници, участници в Арт семестър 2015, беше странно и дори невероятно, че най-възрастният от тях, който е започнал да рисува най-късно, има най-много изложби и продава най-много картини. Той не е художник по образование, но до ден днешен ходи на уроци по рисуване. Има най-необичаната творческа биография от участниците ни! Учен, инженер, тираджия, бизнесмен, ученик на маестро Камберов. Днес – много продуктивен, разпознаваем художник, с десетки самостоятелни изложби у нас и по света. Негови картини има в частни колекции в различни краища на света. Завършил е Лесотехническия институт със специалност Горско стопанство и е бил преподавател там, докато се е занимавал с научна работа. Годините на прехода рязко променят кариерния му път. Младият инженер става шофьор и обикаля цяла Северна Америка. Днес рисува различни градове и пейзажи, на които се е любувал там. Прави изложби през океана и има над 100 продадени картини. По време на самостоятелната си изложба в Карол се раздели с повече от половината изложени картини. В творческата седмица на Арт семестър нарисува поредица от 7 бика! 
Първият от тях замина за Чикаго и така и не стигна до нашето арт пространство.
Той е Ромео. Любовта на живота му – Жулиета, неговата съпруга. Покрай този романтичен житейски сюжет става известен, заради участие в едно телевизионно предаване. Ромео Смилянов. Животът му е пъстър и необичаен като картините му. На откриването на общата изложба миналата година, той се изяви и като певец с китара : )
Ти си един от най-опитните творци в Арт семестър. Но определено си единственият, който продължава да учи. Не само рисуване. Какво за теб беше най-полезно в Арт семестър?
– Арт семестърът ме зареди с нова енергия и ми даде тласък да продължа. Това, че имах шанса да науча нови неща и да срещна приятни и интересни хора, беше най-ценното.
Стана ли инвеститор след Арт семестър?
– Разбира се. Моите основни инвестиции са в името на изкуството. След участието ми в Арт семестър рисувам повече и на по-големи платна.
Какво още би искал да научиш?
– Има много неща, които искам да науча. Човек е призван да преодолява себе си. Колкото и да сме научили и усвоили от живота си, той ни изправя постоянно пред нови изпитания и предизвикателства. И за да се справим добре с тях, трябва да научим нещо ново. Трябва да се променим по някакъв начин. А понякога и по много начини. И в това е трудността, но и красотата на живота. Животът ни е една постоянна промяна и едно вечно училище…
Ти остана загадка за участниците в Арт семестър. Когато вземаше думата, казваше, че не си художник, че си започнал да рисуваш късно, а изложбата ти събра много почитатели, още при откриването разпродаде голяма част от картините. Ти рисуваше и носеше картини, които също се продаваха. Питаха мен как го правиш. Как наистина го правиш?
– Това, което мога да кажа, е труд, много труд, разумна инвестиция и добра организация. И разбира се намиране на правилния път към хората, които ценят моите картини. Сигурно и аз до края на живота си ще търся точната формула…
Търговският ти нюх, опитът на продавач помага ли?
– Със сигурност не ми пречи, макар че нещата са твърде различни.
Опитваш ли се да се отърсиш от имиджа на търговец? Ти все още се занимаваш с търговия и това ти дава спокойствието и възможността да твориш.
– Не съм се замислял досега за този имидж J. И не съм се отърсвал от него разбира се. Нещата при мен от години вървят ръка за ръка и слава богу, се получават.
Какво друго освен картини продаваш?
– Доста години, преди да започна да рисувам, създадох собствен бизнес. И до ден днешен се занимавам с търговия с ядки.
Трудно ли беше на хората около теб да те възприемат в различните ти роли? От университетски преподавател – шофьор на тир, от бизнесмен – художник? Ти самият как се представяш?
– Трудно ми е сам да си дам оценка. Човек е това, което е направил от себе си. А близките ми са свикнали с това, което правя. Сигурно щяха да се изненадат, ако беше по-различно. Ако човек се чувства по-добре в новото начинание, ако е по-полезен и спокоен в отношенията си с близките, с околните, с другите хора – то това е безпогрешен ориентир, че е на прав път.
Когато някой носи две дини под една мишница, всички мислят, че няма време. А ти намираш време и си най-продуктивният художник в Арт семестър! Кое прави денят ти по-дълъг? Вдъхновението?
– Това за двете дини не знам до каква степен важи в съвременния свят. Животът е толкова динамичен, че ако не сме гъвкави, ако мразим промените, ако се страхуваме да се променяме самите ние, ако се противопоставяме на естествения ход на нещата, тогава се обричаме на провал. Вдъхновението прави денят ми по-хубав, а често и по-успешен.
Ще разкриеш ли свои добри практики или тайни пред участниците в Арт семестър тази година вече като гост-лектор?
– Аз не съм човек на тайните J. Ще разкрия това, което мога, пред участниците в Арт семестър и ще се радвам, ако получат мотивация и научат нещо ново от мен.
Как ще провокираш творците от Арт семестър?
– Нека първо се запознаем. Искам да видя хора, призвани да преодоляват себе си. Щом тези хора са на това място, значи търсят самоусъвършенстане. А това е нещото, което ще ги направи по-добри.
Другите гост-лектори: Глория Шуглева