Тя е участник в Арт семестър 2015 и рисува с химикали и тънкописци. Беше един от смелите художници, които при откриването на общата изложба рисуваха на живо пред гостите. Има характерен стил. По котките ще я познаете. Или по покривите. Сега ателието й е в Прага, където намира нови идеи и вдъхновения и откъдето онлайн ще гостува в Арт семестър 2016.

Всъщност, тя не е художник по образование, но е творец по душа. Занимава се с PR, каквато е специалността й от СУ “Св. Климент Охридски”. Преди това е завършила филология в Пловдив. Там е и първото й артистично участие през 2011г. От тогава има повече от 10 изложби. Всяка година показва творбите си в арт пространства, различни hand made фестивали, включва се в творчески проекти и продължава да предизвиква себе си. Покана за изложба в Люксембург слага край на офисната й кариера и творчеството я избира. Сега животът й е рисуването.

Какво взе от Арт семестър със себе си в Прага?

• Много хубави емоции, нови познания за света на финансите, срещнах интересни хора от „моята порода“ и контактът с тях определено ми вдъхна творчески идеи и вдъхновение.

Пловдив те очакваше да се завърнеш, а ти избра котките и покривите в Прага. Замина преди няколко месеца, а вече се готвиш за изложба там. Много художници мечтаят така да им се подреждат нещата…

• Допреди една година животът ми вървеше в съвсем различен коловоз – между София и Пловдив. Предложение за работа към моя съпруг промени посоката и така се озовахме тук, в сърцето на Чехия. Новото място неизменно идва с много нови промени и нови хора. Нещата не се случват от раз и отстрани винаги изглежда някак по-леко. Започнах да търся места, които предлагат арт-пространство за изява на нови артисти. В Прага има много възможности да покажеш това, което правиш, но вратата не се отваря веднага. Първоначално получих няколко отказа от хора и институции, към които изпратих портфолиото си. Понякога за да се отвори една врата, се налага да почукаш сто пъти.

Помага ли късметът на смелите? Ти загърби заплата във фирма, за да правиш това, което обичаш. И то ти отвърна със същото.

• Да разчиташ само на късмет е като да играеш хазарт. Когато напуснах работата си преди 4 години, нямах ясна идея какво ще се случи. Мислех просто да си дам малка почивка и да потърся отново реализация в сферата на рекламата. Бях и доста притеснена периодът извън офисния живот да не бъде прекалено дълъг, защото не можех да си го позволя финансово, а човек лесно излиза от ритъм и губи форма. Опитвах се да си налагам същия режим на работа и вкъщи, но вместо върху обичайните офисни задачи започнах да се концентрирам върху собствените си идеи. Когато си в коловоза на инерцията и офисния живот рядко виждаш възможностите извън него, но когато излезеш от тази система и вече не получаваш всеки месец заплата в банковата си сметка, нямаш друг избор освен да потърсиш варианти да компенсираш това по друг начин. Така дойде идеята да отпечатам първия си авторски календар. Вече имах времето да го обмисля и да го направя точно както искам. Нямах гаранция какво ще се получи, дали ще успея да върна инвестицията, вложена в печат и предпечат, как ще го разпространявам, дали ще се хареса… Просто си дадох ясна сметка, че ако сега не го направя и след месец, два или три се върна към работа в офис, няма да имам друга такава възможност и време. Натрупаните знания и опит от предишната ми работа като рекламен специалист също бяха много полезни, за да се случат нещата. Просто от работа по чужди идеи прехвърлих енергията си върху работа по собствените си хрумвания… и нещата започнаха да се случват.

Сама си PR и арт мениджър. Може ли един самоук художник без твоите познания в тази област да спечели галеристи и фенове?

• Всичко е възможно. Не е нужно да имаш рекламно образование, за да „се предложиш“ на пазара, както не е нужно да имаш художествено, за да рисуваш. В момента има свободен достъп до информация и интернет дава неподозирани възможности да покажеш това, в което си добър. Самият факт, че си „хванал“ една такава възможност с участието си в Арт семестър на Карол е вече стъпка към това повече хора да видят това, което правиш. Да го видят и оценят. Ако си страхотен творец, но никой не знае за теб – много трудно ще успееш да се реализираш, а вероятността да те открие някой галерист е практически много малка, дори невъзможна. Поне при мен нещата се случиха доста по-различно. Първите ми „фенове“ са приятелите, на които подарявах рисунките си. Те пък ги показваха на техни приятели… Така се случи, че на рожден ден на моя близка й подарих своя картина без идея да имам, че тази картина ще ми отвори вратата за изложба в Люксембург. Просто част от гостите на партито, с които се запознах тогава, много харесаха картината и подхвърлиха идеята да направя изложба в Люксемург, където те живеят и работят. Честно казано мислех, че това е от онези идеи, които си остават „на маса“ и не очаквах, че ще се получи наистина. Още повече, че това са хора, които виждам за пръв път, не зная нищо за тях, нито те за мен…Но точно година по-късно изложбата беше факт, а всичко това започна от една подарена картина.

В Арт семестър не обичаме клишетата и ценим модерните хора, като теб, които не лепят етикети и не се обграждат със стени от понятия и предразсъдъци. Как един млад художник може да придобие увереността да бъде себе си?

• Според мен увереността се храни най-вече от обратната връзка, когато виждаш оценка за работата си. Когато някой ми каже, че моя рисунка му е доставила удоволствие и че си я гледа всеки ден на компютъра, това ми дава криле да продължавам…

Колко шанса има творецът да направи първо добро впечатление

• Никога няма да имаш втори шанс да направиш първо впечатление. За това трябва всеки шанс да се използва. Често хората на изкуството е стремят да бъдат перфектни в първата си изява и са много самокритични към себе си. Искат да се представят възможно най-добре и докато работят върху това, пропускат шансове изобщо да се представят. Казват си – още не съм готов или това не е достатъчно добро, за да го изпратя в конкурс… а всъщност често онези наши творби, които не намираме за достатъчно добри, намират най-силен положителен отзвук. Художникът гледа с едни очи, а публиката – с други.

А колко живота в комуникацията ти би му отредила? Може ли да бъде като котките и да не пада по гръб?

• Труден въпрос… Човек се учи от грешките си и тези уроци се запомнят най-добре. Няма как всичко да се случва гладко, а неуспехите са нормална съставка от пътя на твореца. Нямам рецепта каква е точната доза комуникация за всеки.. един е добър в текстовете, друг е добър във визията, трети в музиката. Да комуникираш не означава непременно да говориш за себе си. Комуникацията е по-скоро пътят, който изминаваш, за да покажеш изкуството си, а начини има много. Дори да не използваш всички тях в началото, все трябва да започнеш от някъде… да се престрашиш първия път. След това е по-лесно.

Какво промениха в Петя пражките залези и новите пътувания в Европа?

• Осъзнах, че по-хубаво място от вкъщи няма и че отстрани нещата винаги изглеждат различно… Но от друга страна това преместване е чудесна възможност да се опитам да реализирам изкуството си извън границите на България. Няма да бъде лесно – тук конкуренцията е много по-силна от тази в София и предизвикателството е голямо. Няма никаква гаранция дали ще успея да намеря мястото си тук, но ако не се възползвам от този шанс и не опитам сега, със сигурност след това ще съжалявам.

Промени ли начина си на мислене за парите и финансите след Арт семестър?

• Определено. Доста представи и клишета се преобърнаха в главата ми и със сигурност започнах по-стриктно да си правя разчет какво и къде харча, и какво и къде влагам. И в двата случая накрая си дал някъде някаква сума, но има голяма разлика дали си я похарчил или си я инвестирал.

Ние провокираме участниците в Арт семестър да нарисуват инвестиция. Ти как ще ги провокираш в нашата виртуална среща?

• Ще съм щастлива, ако успея да ги провокирам да комуникират! Да използват всеки шанс, за да покажат творенията си. Никога не знаеш от къде и кой ще те види. И най-вече им пожелавам да не се отказват да следват себе си и собствените си мечти.