Художник с две висши образования и доктор на науките? Ако не сте срещали, днес ще ви запозная с Юлиана Текова. Тя беше от участниците в първото издание на Арт семестър – онези творци, които повярваха в идеята за едно различно обучение, в което художниците ще учат как да инвестират. Дойде като докторант в НХА, където е завършила Живопис след филологичното си образование от СУ „Св. Климент Охридски”. Тя доведе в Карол прочутото ателие на Франсис Бейкън с голямоформатна живопис и превърна арт салона ни в подобие на нюйоркска галерия. Във второто издание беше гост-лектор, сега, в Арт семестър 2016 отново ще бъде в тази роля. Разказва за съвременната живопис, теченията и тенденциите, парите и бизнеса на големите. Миналата година представи България в рамките на изложбата „Карта на новото изкуство”, която се проведе във Венеция, на остров Сан Джорджо Маджоре.
Ти си един от първите и един от постоянните в Арт семестър. С какво те спечели това обучение на Карол?
– Кандидатствах за първия Арт Семестър, защото ми бяха интересни пресечните точки между тези, на пръв поглед различни области, каквито са финансите и изкуството. Обучението ме спечели с интересните и полезни неща, които научих, както и с изключително приятната атмосфера и обстановка, както и с възможността за изява (изложба) в Арт Салона на Карол.
Когато откривахме изложбата от второто издание на Арт семестър, ти беше представена на световната карта на съвременното изкуство, заедно с още един участник. В мащабния проект на Бенетон имаше изискване всички творби да са с еднакъв размер, много, ама много по-малък от твоите обичайни картини. Как успя да се побереш в изискванията? И как един български автор може да попадне сред най-модерните съвременни автори?
– Проектът на Лучано Бенетон е много интересен и изключително мащабен като обхват. Досега има издадени каталози на 66 страни от цял свят, сред които е представена и съвременната българска сцена. Кураторите на проекта се свързаха с нас и ни раздадоха тези малки платна, с които всеки артист да направи каквото произведение иска, като имахме пълна свобода на изява. Аз например отрязах част от моята палитра, с която работех в момента и я монтирах на тяхното платно. Нещо като своеобразна визитна картичка на артиста. Имаше и много други интересни хрумвания. Трябва да се види каталога за България, който е доста интересен. Когато отидох във Венеция, беше много вълнуващо да намеря българското участие сред всички тези стотици малки платна на художници от цял свят и да намеря моята работа сред тях.
Какво се случва с участниците след Венеция?
– Нищо особено не се е случило след Венеция. Предполагам, че всеки продължава да работи и да се изявява.
Още от първото издание на Арт семестър ти ни водиш на биеналето във Венеция и винаги има въпроси защо България не е представена там. За тези три години нещо промени ли се в отговора?
– За съжаление, доколкото знам нищо не се е променило по отношение на участието на България в Биеналето Венеция. Защо това е така, не мога да отговоря. Въпрос на воля и работещи културни институции предполагам. Може би просто институциите не са достатъчно заинтересовани.
Какво е необходимо, за да стане хит един съвременен автор? Не е необходимо да поставя мъртви животни във витрина или да оцвети в един цвят цялото платно? Защо румънецът Адриен Гение може да продаде картина за 1.8 милиона евро?
– За мен беше вълнуващо да видя на Биеналето във Венеция участието на Румънския павилион, който представяше само живопис на Адриан Гение. Този художник се превърна в звезда на международната арт сцена през последните години. Живописта му наистина е много интересна и невероятно експресивна. След участието му в Биеналето цените и ангажиментите му скочиха невероятно, като наистина се продава вече за баснословни за жив и млад художник суми. Още по интересно е, че e артист от Източна Европа, от Балканите. Доста близко е до нас. Наистина си задавам въпроса дали това може да се случи на български артист, който представя живопис. Може би от голямо значение е и начинът на функциониране на съвременната румънска арт сцена, който е очевидно по-адекватен и работещ. Както и институциите, които се занимават с изкуство в Румъния, работят по-интензивно и мащабно за популяризиране на съвременното румънско изкуство на интернационалната сцена. Непрекъснато споменавам значението на институциите, но те наистина са важни днес. Без адекватни куратори, галеристи и културни институции един съвременен артист трудно би „пробил”. Просто живеем в глобализиран свят и съвременното изкуство функционира по сходен начин навсякъде по света – Биеналета, Арт седмици, големи форуми и панаири на изкуството като Freeze в Лондон , FIAC в Париж, Art Basel и много, много други … няма място да ги изброявам тук. Всеки голям, пък и не толкова голям град, има интерес да е домакин на такова събитие, за да привлича хора, туристи и посетители, да се популяризира по този начин. Това е свързано директно с икономически ползи. Съвременният артист също трябва да участва в такива престижни форуми, за да бъде забелязан от международни куратоти и галеристи.
Как българските художници попадат във фокуса на големите галерии и как може един съвременен автор, без да е брутално скандален, да се радва на успеха на феномените, които продават петна или просто цветове?
– Цялата история на изкуството на ХХ в. е едно непрекъснато предефиниране на границите на изкуството. Като тези граници непрекъснато се нарушават и изместват. Такава е природата на съвременното изкуство. Тези имена които споменаваш като „петна и рисуване с чист цвят” са Lucio Fontana и Barnet Newman. Те са изключителни звезди от историята на изкуството, част от развитието на абстрактното и минималистично изкуство от средата на века и всеки колекционер би инвестирал в тях. Това, което наричаш” рисуване само в един цвят” са всъщност така наречените „монохроми” и са един от примерите за достигане на живописта до гранично състояние, след което като че ли вече няма какво да се направи повече. Те водят началото си още от Казимир Малевич и неговият Черен квадрат още от началото на ХХ в. Всеки колекционер би инвестирал в тези имена. Просто в България нямаме традиция в разбирането на този тип живопис. За да е човек адекватен колекционер би трябвало да познава добре историята на изкуството, както и процесите в съвременното изкуство.
Индустрия за пари ли е търговията със съвременно изкуство?
– Аз не зная дали е индустрия само за пари. До голяма степен е така. Но когато чета интервюта с колекционери на изкуство (не само български), често казват че имат специално отношение към изкуството и са обсебени от страст. Естествено предполагам, че има и такива търговци които се интересуват само от парите.
Коя е основната разлика между пазара у нас и глобалния пазар на изкуство?
– Разликата е в мащабите. Несравними са.
Самата ти продаваш свои творби в чужбина през някои от сайтовете. Колекционери ли купуват, ценители?
– Да, има сайтове, с които имам опит. Те се ползват от колекционери и ценители, които пазаруват по този начин. Някои сайтове предлагат консултации от куратори, които работят със сайта.
А в България кой купува днес съвременни автори?
– Напоследък се появиха колекционери, които залагат на съвременни автори, предимно млади. Но пазарът у нас не е голям. Изобщо моделът на функциониране на пазара не е като Западния. Но все пак аз не съм специалист по пазари, а съм художник J
Някои от твоите картини бяха купени по време на изложбата в Арт семестър. Ти продаде „Инвестицията”, която беше създала в творческата седмица. Ако днес отново трябва да рисуваш с участниците, какво ще има на платното ти?
– За да отговоря на този въпрос, ми трябва известно време за размисъл и да отсея идеитеJ
Каква ще бъде твоята провокация тази година към участниците в Арт семестър?
– Ще се опитам да ги заинтригувам с интересни факти от света на изкуството. Както и да им покажа съвременни художници и произведения, за които колекционери дават баснословни суми. И това не е някаква химера, а се случва тук, в Европа и сега. Така че мечтите им да имат хоризонт!