В Арт семестър за данъци, регистрация на фирма или правни въпроси говорят творци. Това е част от концепцията ни за споделяне на знания, която прави обучението не просто интересно и различно, но и наистина полезно. Мирослав Моравски е музикантът, който ще говори за авторското право. Самият той е завършил право в СУ “Св. Климент Охридски”, но изкуството е неговият начин на живот. И успява успешно да ги съчетава в личния и професионалния си живот. Неговите концерти са с групите Пропаганда, Гримм, Music Station, Кът. Свири, композира, пише, твори във всичко, с което се захване. Може би сте го виждали в трупата за импровизационен театър ШиЗи Про или сте чели негов фантастичен разказ? Той ще бъде участник и гост-лектор в Арт семестър 2016 и спокойно може да бъде определен като лице на проекта. Защото е модерният творец, който не чака изкуството да му се случи, а го случва, докато прави всичко останало.
Не сме си поставяли за цел, но тъй като самият формат на Арт семестър е необичаен, наложи се в движение да разбиваме някои митове. Ти самият разбиваш мита, че професионалният етикет не е диагноза и не ограничава. Адвокат-музикант?
– Ограниченията са ни наложени от възпитанието, от митовете на страха и обичайното мислене. „Животът е тежък, съсредоточи се в едно, нямаш време да се занимаваш с глупости“. Много често именно от „глупостите“ се раждат най-добрите идеи и постижения на човека. Не е нужно дори да даваме примера с Айнщайн и цигулката му. Човекът не е някакъв механизъм, който да извършва точно определено действие и да постига едно и също. Както казва писателят Том Робинс: „Специализацията е като да миеш само един зъб“. Аз имам доста идеи, работи ми се в десет насоки и проекта, за съжаление обаче времето физически ни ограничава. Освен това все пак е нужно да стигнеш до някъде по пътя, а не да се разпилееш в десет посоки. За тази цел е важен фокуса – едно нещо в дадения момент, седмица, месец. Адвокат, музикант и писател… Така написано и на мен ми звучи много тежко и странно. А всъщност има толкова примери в историята за хора, съчетали различни занимания – великият писател Виктор Юго например е бил и адвокат. Проблемът понякога идва от това, че ние не се съизмерваме с големите, казваме си – е, да ама той е гений, той е талант, той е велик… Всъщност по времето когато те са почвали също са били обикновени хора. Всеки има своя елемент, своята дарба, трябва да откриеш за какво те бива. После може да го правиш навсякъде, във всяка сфера. Пиша музика и текстове още от училище, и не съм спирал нито по време на университета, нито по-време на работата ми. Разбира се, през годините съм имал своите съмнения, беше ми трудно, чудех се дали да не захвърля всичко и къде ще му излезе края с всички тези дини под мишница. Малко по малко нещата започнаха да се подреждат като един много различен пъзел, на който откриваш парчетата едно по-едно докато пробваш и изследваш различни неща. Например, след като се захванах с авторското право, установих колко ми е полезно всичко в сферата на изкуството…
Всъщност, „музикант” съвсем не изчерпва творческите ти изяви. В кои жанрове на словесното изкуство се впускаш?
– Целта, мечтата ми и най-приятното нещо за мен е да разказвам истории. Това е обединяващо за всичко, за всеки начин, по който творя. Голямата ми любов са романите и концептуалните музикални албуми. Пиша поезия и лирика за песните си, но да напиша книга е голямата ми, все още непостигната цел. Имам няколко започнати, една от които е към края си, и се надявам скоро да имате възможност да я видите и прочетете.
Опитваш ли се да избягаш понякога от някоя роля? Предубедени или ограничени са хората, които смятат, че ако правиш две неща, не може да правиш нито едно от тях както трябва. Камо ли пък повече.
– Имам един приятел, запознахме се докато отбивахме военна служба в Стара Загора, той ми постави два-три такива пръта в колелата още тогава, след като му споделих че едновременно пиша и свиря. Беше умно момче и веднага започна да задава въпроси, отговорите на които не бяха лесни, и ги търсих дълги години за себе си. Първият от тях беше „Откъде знаеш че можеш да пишеш?“. След него почти блокирах тогава. Друг такъв въпрос беше „Като се занимаваш и с музика, и с писане, няма ли да има винаги музиканти които само свирят, и писачи които само пишат, и които ще знаят повече и ще са по-добри от теб?“. Този също ми отне време и спря донякъде, докато успях да осъзная, че страстта към нещо е различна от страстта към „успеха“ му. Той – успехът, е спортно понятие, а изкуството не е състезание, освен ако сам не си го направиш такова. Това важи в пълна сила и за финансите. Да печелиш пари от това, което обичаш да правиш е чудесно, но да обичаш само да печелиш пари е като да живееш само, за да оцеляваш. Що се отнася до ролите има такъв момент – понякога се чувствам странно, когато клиент дойде на мой концерт или пък човек от публиката ме попита за консултация. Налага се постоянно да се измъквам от разни калъпи. Ние, хората много обичаме да слагаме етикети, а после ни е неприятно когато ни описват само като счетоводителя, бояджията или компютърджията, докато вероятно сме още какво ли не. Всички знаем за тези рамки и колко лесно се вмъкваме в тях – „майсторите са винаги много бавни и скъпи“, „адвокатите създават само проблеми, за да печелят от тях“, еди-коя си постъпка пък често е „типично женска“ или „типично мъжка“, и още много в този дух.
Свободната практика ли дава свободата да избираш кога в кое свое амплоа да бъдеш и да се чувстваш свободен в изборите си?
– Мога да кажа, че не само свободната практика може да даде такава възможност, защото аз съм фрийлансър, ако мога да се нарека така, от около година. Възможно е да работиш и на трудов договор и да съчетаваш например с изкуството, но тогава подредбата на останалите ти ангажименти и желания става зависима от работното ти време. Определено се чувствам по-свободен сега. Тази свобода, която наричах преди несигурност, и която много хора продължават да наричат така и досега. Сега разбирам колко може да ти пречи и колко трудно е да преодолееш страха. Страхът от свободата, колкото и абсурдно да звучи.
Смяташ ли, че това е възможен избор за всеки млад творец? Имали сме дискусии в Арт семестър и някои от участниците яростно защитават тезата, че един току що завършил студент трябва да си намери постоянна работа, за да може да си позволи да се занимава с изкуство в останалото време.
– Има много начини, по които може да се осигури един абсолвент, който е и артист. Единият от тях, ако не най-лесният, то най-често използваният е именно трудовият договор. Тук няма да засягам въпроса че човек трябва да се научи да работи, и в тази връзка ще му е полезно да е на постоянна работа. Ако не му липсва смелост и въображение обаче, завършилият може да опита и други начини – да започне собствено предприятие, да намери начин да привлече финанси в себе си като спонсорство или друго, да потърси помощи от фондове или други, докато подготви нещата така, че да може да се издържа от изкуството си, или нещо друго, което прави и обича. Въпросът винаги опира до вярата в себе си, и често избираме външната, базирана на нещо друго, сигурност – като трудов договор със стабилна и сигурна компания. Често тя се оказва точно такава – стабилна, като бетон. В какъвто може след няколко години да се втвърдят и мечтите и намеренията ни за нещо свое.
Вече имаш опит като правен съветник в областта на авторското право. Смяташ ли, че българските университети може да включат в програмите си повече теми, свързани с практическата реализация на своите студенти? Знаят ли младите хора как да защитя творбите си в интернет? Или се сещат за това едва след като станат част от правен казус?
– Българските университети имат нужда от практически теми и занимания, не само в областта на авторското право. Не само юристите излизат с глава, подута от теория, която в първите месеци сякаш няма никаква връзка с реалността и правния свят (а покрай теорията и главата). Така са и икономисти и музиканти и много други различни професии. Имаме нужда от практически ориентирани профили, от семестри като Вашия – които да те научат какви стъпки може да предприемеш, за да постигнеш дадена цел. Била тя писане на искова молба или запис и изпълнение на оркестрация. Много хора, и не само млади, нямат и понятие какво точно да направят, за да защитят творбите си, в интернет или дори на сергията, ако мога така да се изразя. Има нужда от сериозна обща правна култура, и авторското право е една от сферите, в които тя е най-остра. Хубавото е, че все повече специалисти осъзнават ползата от повишаване на познанията на хората върху тези въпроси, защото така се повишава и приложението на професията и на самите нас като професионалисти.
Нарисувай инвестиция! Така звучи нашата провокация към участниците в Арт семестър. Ако ти ще свириш и разказваш история, ще се радвам да видим на живо, какъв ще е твоят сюжет?
– Историята, която първо ми хрумва от заглавието „Нарисувай инвестиция!“, е за баща и син, които имат напълно противоположни мнения за това, в какво да инвестира времето и силите си всеки от тях. Разбира се, като родител бащата се опитва да наложи своето мнение за „доброто“ на сина си… След това се случват интересни събития, които ще чуете на представлението на самия Арт семестър.
А каква ще бъде твоята провокация към участниците в Арт семестър?
– Любопитно ми е какво мисли всеки за разпространението на изкуството в Интернет – какво смятат че е по-добре за тях – да може да се качва и споделя свободно, например музика, или всичко да е достъпно едва и само след заплащане?
Благодаря, че прие поканата ни и освен участник, ще бъдеш и гост-лектор!
– Много благодаря за хубавите въпроси и доскоро!