Гост-лекторите в Карол семестър 2016: Румен Попов

Той е софтуерен инженер. Работил е в сърцето на Силициевата долина, в Купертино. В една от най-интересните IT компании, в главния офис на Apple Inc. Преди да стигне до Калифорния е работил за малка компания стартъп и голямата Nokia, в Обединеното кралство. Още като студент трупа опит в Сигма-Делта (Melexis) и Хемимонт. Със стипендията Мария Кюри заминава за Tampere University of Technology във Финландия. След това кариерата му тръгва в големия свят на високите технологии и глобалните компании. Днес Румен Попов е фрийлансър и се занимава с роботика.Rumenpopov

Ако знаем за Вас само това, че сте работил в компанията на Стив Джобс, как ще се представите?

– Може би определението „софтуерен инженер” ме описва най-добре като човек..Работохолик съм като повечето ми колеги и се вълнувам от всякакви научни открития и нововъведения. И пак като повечето ми колеги чета научна фантастика, предимно класическа (Айзък Азимов, Артър Кларк). От професионална гледна точка всъщност „софтуерен инженер” не е съвсем точно определение на това което правя, понеже работата ми изисква и познания по хардуер като акцентът пада по-скоро върху дизайна на самите алгоритми, които след това биват имплементирани като софтуер или хардуер, или и двете. Работил съм в доста компании, от които Apple и Nokia са двете най-големи и най-известни, но също така ще запомня и опита ми от Broadcom и Owlstone. В Broadcom работихме по силициев чип за мобилни камери, който в последствие беше използван в няколко десетки милиона мобилни телефона както и в Nokia N8, за времето си претендиращ за мобилен апарат с най-добрата камера. Owlstone беше малка стартираща компания, която разработваше миниатюрен силициев програмируем химически сензор, способен да детектира голям набор химически съединения, включително бойни отровни вещества. Това беше и все още е много актуално, предвид постоянната заплаха от терористични актове. В момента работя като freelancer и в свободното време се занимавам с домашни роботи, като се надявам в скоро време да превърна това занимание в бизнес.

Студентите в Карол семестър са финансисти, готови за кариерни предизвикателства, амбицирани да покоряват върхове. Като човек, който е работил в мечтани компании, ще ги провокирате ли да предпочетат IT сектора пред финансовите компании?

– IT секторът дава много големи възможности за развитие. Особено в днешно време е възможно стартираща компания в рамките на няколко години да преобърне тотално пазара чрез въвеждането на нова технология или продукт и да спечели съревнование дори срещу вече установени мастодонти. Или да създаде напълно нова пазарна ниша, която до тогава никой не си е представял. Работата в IT компания дава възможност и човек да вижда директно резултата от труда си, било то като нова технология или продукт,

и да бъде част от промяната на света,

колкото и това да звучи като клише. Разбира се, не всичко е само плюсове. Работата в IT сектора е много интензивна, изисква постоянна креативност и често е съпроводена със значителен риск, но това е и част от чара й.

Със сигурност имате интересни истории в Apple и Nokia, например. Какво сте подготвил за студентите?

– Двете компании коренно се различават по стил на работа. В Nokia основният приоритет падаше върху инженерната дейност, а дизайнът оставаше на второ място. Така да се каже, опитваха се да впечатлят потребителите с технически параметри, докато в Apple е точно обратното – дизайнът и wow факторът са на първо място. Когато излиза първият iPhone, от Nokia не му обръщат особено внимание понеже има неособено впечатляващи технически характеристики – неголям живот на батерията, липса на клавиатура за писане на sms-и, камера с неголям брой мегапиксели, и дори няма ЗG, т.е. няма поддръжка за video call и mms, хит услугите на мобилния пазар тогава (които почти никой не ползваше). Както се оказа, потребителите се впечатляват от съвсем други неща. Интересното е, че Apple  не бяха първи с touch screen и apps базиран OS. Още през 2003-та година в Nokia работехме по Linux базиран Internet tablet (N770), който имаше впечатляващата за тогавашното време резолюция на екрана от 800х480 пиксела и излезе в края на 2005-та, но или беше твърде рано за такова устройство, или Nokia не отделиха достатъчно ресурси, за да направят напълно завършен продукт (устройство и екосистема) и да го направят популярно. По това време флагманските продукти използваха Symbian и на всичко останало се гледаше като на странична дейност. Вътрешната организация на двете компании също е коренно различна, докато Nokia наблягаше на хоризонталната интеграция, за да оптимизира разходите, Apple има силно централизирана вертикална структура, което дава по-голям контрол и бързина на реагиране. Моят department manager в Apple веднъж сподели с интерес и изненада (той идваше от Adobe) наблюдението си, че само да направи някаква дори устна забележка по външния вид или функционалността на продукта по който работехме и веднага се задейства цяла колона от служители, започваща от съответния подмениджър и стигаща до инженера/дизайнера, отговарящ за тази функционалност. За една бързо развиваща се компания, фокусирана върху малък брой иновативни продукти, това изглежда е правилната организация. В момента Apple вече е преминала този период и от известно време все повече изглежда, че започва да прилича донякъде на Nokia. Това е нормално, понеже пазарът на смарт телефони улегна, няма революционни инновации, а по-скоро предимно инкрементални подобрения. Затова и вероятно се опитват да намерят нов продукт, първо със смарт часовника, който май не се оказа чак толкова успешен, колкото медиите прогнозираха, и сега ако се съди по слуховете – с електрически автомобил. Apple имат история да преоткриват себе си, така че нищо не е невъзможно, особено като имаш 200 милиарда долара кеш.

Когато разберат, че сте работил за Apple, винаги ли Ви питат за Стив Джобс?

– Да, това обикновено е първият въпрос, дали съм се срещал със Стив Джобс. Apple все още се идентифицира със Стив Джобс и това е нормално понеже на практика той я създава два пъти. По мое време Джобс вече беше доста зле здравословно и рядко идваше на работа, но съм го виждал няколко пъти в кафетерията на обяд. Държеше се съвсем нормално като обикновен служител, облечен с дънки и маратонки, и се нареждаше на опашката като всеки друг, но всяваше респект и страхопочитание в цялата компания. Като новопостъпил служител, понеже бях в същата сграда където беше офиса на Джобс, един етаж под него, другите колеги ме предупредиха, че

Джобс имал навика да уволнява хора в асансьора,

заприказва те, разпита те с какво точно се занимаваш и ако не успееш да обясниш добре, си аут. Не разбрах дали се шегуват, но след смъртта му асансьорът в сграда 1 някак си стана по-пълен. Друга интересна история с него, за която се сещам, е когато Apple представят плана за новата си огромна сграда под формата на пръстен пред общинския съвет на Купертино. Един от членовете на общинския съвет отправя въпрос дали Apple смятат да осигурят безплатен Wi-Fi за цялата територия на общината, както например Google в Маунтин Вю, а Джобс отговаря, че е простичък човек и вярва в простички неща. А именно, че Apple плаща данъци на Купертино и от там нататък общината решава как да използва тези пари.

Кажете ни три основни разлики между Apple и всички останали.

– Фокус върху дизайна и user experience, централизирана вертикална структура на управление, адаптивност и липса на страх за преоткриване на компанията

Защо след Apple решихте да работите за себе си?

– По-скоро въпросът е защо отидох да работя в Apple. Всъщност стана по случайност. Преди това пак работех като freelancer към една малка стартираща фирма в Англия. Apple ги купиха и направиха предложение на всички инженери и така се озовах в Калифорния. Голяма част от решението ми да напусна, изигра и желанието ми да се върна в България. Като freelancer човек има много по-голям контрол върху времето си и съответно възможност за работа по собствени проекти.

Какво идва след компютрите и телефоните?

– Домашните роботи. Индустрията се намира на прага където голяма част от нужните технологии са вече налични и потребителите са благосклонно настроени към идеята. Също така, заради все по-големия брой самостоятелно живеещи хора, както и заради увеличения дял на възрастното население и вдигане на стандарта на живот,

ще има нарастваща нужда от домашни роботи

както за помощ с домакинството така и просто за компания.

Самият Вие как се насочихте към роботиката?

– Започна като хоби през 2007-ма. Първоначално ме привлече идеята за конструиране на машина, която върши нещо интелигентно напълно самостоятелно. Постепенно идеята се разви в план за домашен робот и се надявам скоро да направя следващата стъпка и да го превърна в бизнес.

Сега вече работите в България и следите какво се случва във високотехнологичния сектор у нас. Очаква се той да расте с бързи темпове пред следващите години. Вашата лична прогноза? Ще стане ли страната ни IT хъб?

– България определено има такъв потенциал, инфраструктурата и услугите са вече на ниво, законите за създаване на нов бизнес са благоприятни, проблем все още е намирането на инвестиции, но това постепенно също се подобрява. Много голяма роля играе наличието на квалифицирани кадри, от които вече започва да се усеща сериозна нужда и в тази насока ще е от основно значение да се създадат условия  българите в чужбина да започнат да се връщат и да донесат със себе си натрупания зад граница опит. Най-важното е да се промени мирогледа на хората да бъдат по-отворени към идеята за създаване на IT компании. Аз съм оптимистично настроен, Българите сме по принцип находчиви и мисля, че има реални шансове всичко това да се случи.

Ако с едно изречение имате възможност да вдъхновите български студенти, които в момента имат повече мечти, отколкото опит, какво ще им кажете?

– Да не се отказват от мечтите си, да натрупат опит и да го използват, за да ги реализират!

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Карол семестър 2016!

Напиши коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>