Художникът, който работи в банка. Стартира, като икономист. Завършва живопис в Националната художествена академия. Занимава се с дизайн близо 10 години. Носител е на точно 20 награди за рисунка, живопис, дизайн и реклама. За банката, в която работи създава проекта Real Love Story, пресечна точка между изкуство и реклама. Фото история, базирана на мотото real life banking – брандовото позициониране на институцията. В реализацията на проекта си успява да въвлече своите колеги финансисти, а самият Левон Хампарцумян при откриването добавя рисунка и текст, свързани с изложбата.
Ивайло Христов има 5 самостоятелни изложби, първата от които открива в Националната художествена галерия. Участва в множество национални и международни изложби. Негови произведения са част от български и международни колекции. Един от съвременните български автори, представени в експозицията Imago Mundi във Фондация ,,Джорджо Чини” във Венеция в края на миналата есен, част от колекцията на Лучано Бенетон.
Съпругата му също е художник, участник във второто издание на Арт семестър. Но артистите в това семейство не са само двама – тяхната дъщеря също рисува и вече има своите първи малки успехи. Какъв ли иска да стане нейният татко като порасне?
Ти си първият от гост-лекторите ни, който работи в банка. Как един художник гради кариера във финансова институция?
– Благодаря за поканата, най-напред. Поздравления за инициативата, към която очевидно има все по-голям интерес сред колегите ни артисти. Наистина полезен Арт семестър!
Може би първоначално наистина звучи странно – художник в банка. Всъщност работя в рекламен отдел от няколко години, като дизайнер, а от скоро съм експерт реклама. Вероятно може да го наречем кариера и ако е така – радвам се, че го правя с чудесни професионалисти в екипа ни.
Арт семестър с какво те спечели?
– За семестъра разбрах от своята съпруга, която взе участие във второто му издание. Вероятно по същия начин звучи странно – финансова институция и изкуство, но всъщност в съвременния ни свят не е достатъчно да имаш само талант. Необходими са значителни познания, изключително важни сред които са финансовите, за да бъде художникът в по-малка или по-голяма степен успешен.
Самият ти в какво инвестираш?
– Отговорът е ясен – инвестирам в изкуство. Ако използваме обаче финансови термини мога да го формулирам в следния вид: разпределям капитала време в три фонда – работа, изкуство и семейство, и внимавам балансът да бъде точен. И понеже никак не бих искал да се обезценят акциите ми, използвам всяка свободна минута, за да повишавам тяхната артистична стойност.
Смяташ ли, че творците у нас имат добра финансова култура?
– Няма как да се даде еднозначен отговор. Най-бързият е, че да имаш такава култура е жизнено важно днес.
Съвременните художници по света, които успяват да превърнат изкуството си в бизнес какво повече учат и знаят от нашите творци?
– Първото за което се сещам, е името Деймиън Хърст. Може да го приемем за пример, как се инвестира в изкуство.
Как един съвременен български художник може да попадне на картата на световното изкуство? Проекти като този на Лучано Бенетон ли го намират или самият той ги намира?
– В случая бях поканен от куратора Клаудио Скорети. Интересен проект, който акцентира всяка година върху арт сцената в различни държави и създава доста широко обхватна колекция. Поканените българи бяхме около 150 съвременни художници и се радвам, че името ми е намерило място там.
Първата част от въпроса обаче е по-интересна – как да сме на картата? С отговора на този въпрос се занимават доста мои колеги, артисти и куратори, галеристи. Полагат се значителни усилия. Имаме няколко наистина ярки имена с място на световната карта. Имаме и много млади артисти, които избраха да останат в други страни и вече постигат своите успехи. Въпреки това е осезаема количествената разлика между познатите български имена и автори от други страни на световната карта. Дори най-близките до нас държави са ни изпреварили отдавна. Тук опираме до инвестиции на време и пари от много институции и хора…
Колкото до изложбата Imago Mundi – тя е важна стъпка, но също толкова важна беше и селекцията „Фокус България“ по време на Vienna contemporary миналата година. Личното ми участие беше само с видео презентация, но от гледна точка на „българско изкуство на световната карта“ фокусът беше изключително важен със силна селекция на млади и утвърдени български имена.
Какво променя в творческата кариера едно такова участие?
– Променя артистичната биография. Стъпка по стъпка, която влияе на следващите участия. Ако трябва да отговоря малко по-общо – надеждата е да бъдем забелязани в подобни форуми, да бъдем включени в още по-големи изложби и колекции. Дали обаче се случва – не зависи единствено от артиста. Има изключително много допълнителни фактори – от лични усилия, до реална външна подкрепа и контакти.
Как се включи в другите международни проекти?
– В повечето случаи при мен нещата се случват в състезание. Непрекъснато ми се налага да обосновавам проектите си, да участвам в конкурси, да се състезавам, за да бъда включен в един или друг проект. Неуспехите са много повече, но това не ме притеснява. Понякога има обективни, друг път субективни фактори. Важно е да не се губи посоката и увереността в собствените сили и качества.
Знаеш, че провокираме нашите художници да нарисуват инвестиция. Какъв би бил твоят проект или картина?
– Може би някаква инсталация с пясъчен часовник.
Самият ти как ще провокираш творците от Арт семестър?
– Понеже няколко път споменах времето, като капитал, ще направим една кратка арт задача.
Другите гост-лектори: Глория Шуглева