Той е един от младите инвестиционни банкери в Nomura International plc, Лондон, където работи близо три години. Това е и „най-дългото” му работно място. Преди да влезе като Associate там, работи за KPMG, също в столицата на Обединеното кралство. Там трупа опит и в инвестиционна компания, която на практика е първото му работно място, след стажове у нас в Овергаз. А това първо работно място е фонд, създаден от група студенти от Royal Holloway (University of London). Бакалавърската си степен започва в Richmond, The American International University в Лондон, а след година се мести в Royal Holloway (University of London), където завършва през 2010 година. След бакалавърската си степен продължава обучението си cъс сертификационни програми. Свободното си време, отделя за спорт (тенис, преди това бойни спортове и атлетика), изкуство, пътуване и благотворителна дейност.

С още няколко българи участвате в създаването на Blueprint Investment Fund – един изцяло студентски проект при това във финансовото сърце на Европа. Как се случи това?

– Годината беше 2009. Остатъчните трусове след разпада на Lehman Brothers все по силно се усещаха. Както сигурно предполагате, българските студенти не ги очакват точно с “отворени обятия” в инвестиционните банки, особено в конкретната икономическа обстановка. С моя близък приятел – Атанас Димитров (сега работи като Credit Analyst в CommerzBank), въпреки всичко бяхме решени да успеем да си намерим нашето място. По това време имаше инвестиционен клуб в университета, но доста слабо менажиран. На следващите избори практически направихме “takeover” на клуба, с конкретен плам да го реструктурираме и да внесем свежи идеи. Отне доста работа, но в крайна сметка се получи доста добре, а и накрая имахме доста интересни истории да разказваме по интервютата и банките ни взимаха доста по-насериозно.

Какво се случва днес с фонда?

– Фондът продължава да съществува и се предава на следващите генерации. Някои от старите мениджъри все още имат собственост в някои от портфолиата, но аз лично трябваше да се откъсна по регулаторни причини, поради това че нямам право да взаимодействам с други инвестиционни дружества, освен мои клиенти.

Разделихте се с този проект, за да работите за KPMG. Как избрахте следващите кариерни стъпала?

– KPMG беше добро начало, особено предвид обстоятелствата и икономическата обстановка. Свободни позиции в областта на корпоративните финанси почти нямаше по това време. Научих доста неща – компанията отделяше сериозен ресурс за подготовка на кадрите си. В последствие разбрах обаче, че темпото и хоризонта, който търся, бих постигнал само ако продължа напред. По това време излезе възможността с Nomura, и се възползвах.

В какво се състои работата Ви в Nomura?

– Аз съм Investment Banking Associate, покриващ ТМТ сектора. Работата ми се състой в това да анализирам конкретни ситуации в които наш клиент иска да купи/продаде компания или актив. Това включва оценка на съответния актив, както и стратегическите възможности около ситуацията. На позицията на която съм вече имам мениджърски функции и отговарям за работата на младши колеги.

Има ли я в работата Ви тази динамика, която има в спортовете, които обичате?

– Хаха… Бих казал, че точно такава динамика трудно би усетил и човек в професионалния спорт. Мога да го сравня със спешно отделение, само че с всеки пациент си на таймер.

Кои са тенденциите в инвестиционното банкиране в Европа, които Вие бихте откроил?

– В момента, особено в Европа, секторът търпи сериозно реструктуриране, главно поради политически/регулаторни следствия от последната криза. Конкуренцията става все по голяма, където Американските банки надделяват поради много обстоятелства, едно от които е големият ресурс, с който разполагат. В следващите 10 години тази индустрия ще претърпи сериозни промени. Моето виждане е че ще останат 3-4-5 големи банки, и niche-focused boutiques, като на фирмите в средата ще им е трудно да се справят.

Ако един студент би искал да се развива в областта на инвестиционното банкиране, кои са стъпалата, които задължително трябва да изкачи?

– Въпреки start-up културата, която все по силно напомня за себе си в последно време, нашата индустрия все още е място, което търси и привлича най-добрите, от най-добрите. Бих отговорил на живо на по-конкретни въпроси, но накратко: много е важно кандидатът да е показал ясна цел и целенасочено усилие за реализиране в съответната позиция. Изключително важно е да е правил качествени стажове, на качествени места. Всичко друго е плюс, но не гарaнтира успех. Процесът на наемане е много комплексен и се търсят хора, които не са добри само академично, но освен това имат характер и силно присъствие (не натрапчиво, естествено).

Може ли студент без стаж да кандидатства директно за работа?

– Може, но шансовете намаляват значително, ако кандидатът не е от топ 3-5 университет, и не се отличава с други качества.

С какво ще бъде атрактивна тази професия през следващите години?

– Конкретното звено, в което съм не би било възможно да бъде автоматизирано, както например търгуването. Въпреки всичко се забелязва тенденция в която очакванията за единица работа нарастват, икономически не е обосновано. С две думи – ако успее човек да влезе и да види, работата предлага много сериозни предпоставки за развитие (почти несравнимо с никоя друга професия), въпросът е дали съответния кандидат/ка е готов/а на жертвите, които тази работа изисква.

Ако с едно изречение имате възможност да вдъхновите български студенти, които в момента имат повече мечти, отколкото опит, какво ще им кажете?

– Предпочитам на живо да им споделя, ще им кажа: Това къде се намираш в момента не е никаква индикация, къде можеш да бъдеш/стигнеш. Преди всичко, трябва да си изкючително наясно със себе си какво искаш, а другото е функция от усилията които положиш. Няма невъзможни неща, но трябва и да се внимава с timing-а. Трябва да се мисли и на къде духа вятърът, не за след 2, а за след 20 години, защото израстването/успехът е процес, а не следствие. И за да се случи както трябва е нужно да се позиционираш, колкото може по-добре.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Карол семестър 2016!