Тя е млада и красива, ако не я познавате, ще решите, че е студент, а не преподавател. Тази година д-р Елица Кьосева е един от тримата носители на наградата „Джон Атанасов“ на Президента на Република България за изявили се млади български изследователи в областта на компютърните науки в световен мащаб. Асистент-професор по квантова физика в Singapore University of Technology and Design (SUTD). Докторската си степен получава от Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Кандидатства за пост-док в Центъра за квантови технологии на Националния университет на Сингапур и там продължава научната си дейност. Една година специализира в Massachusetts Institute of Technology (MIT), а през последните пет години работи като преподавател и продължава научната си дейност върху нови методи за контрол на квантови системи. Когато квантовите компютри излязат от теорията, тя ще бъде един от хората, които ще имат заслуга за тази компютърна революция. Научен ръководител е на докторант в SUTD. Тя е и STEM (Science, Technology, Engineering and Mathematics) посланик от Singapore Committee for UN Women. Тази година д-р Елица Кьосева ще бъде част от журито за избор на носителя на докторантската стипендия на Карол.

Поздравления за наградата, която получихте от президента в началото на октомври и благодаря, че приехте поканата на Карол да бъдете част от нашето жури!

– Много благодаря за поздравленията! Тази награда е много висока чест за мен и съм изключително щастлива да бъда един от лауреатите за 2016 година. А това, което ме привлече да приема поканата да бъда член на журито на Карол е моето желание да подкрепя младите хора в България и всички които имат желание да инвестират в тях, като финансова група Карол. Аз също съм се занимавала с наука в България и знам, че има много трудности. Заради това, такива инициативи като стипендията на Карол, трябва да бъдат подкрепяни с голям ентусиазъм. Очаквам с нетърпение тазгодишните кандидатури.

За много български докторанти стои въпросът дали и как да продължат научната си работа, след като приключат с доктората си. Какъв беше въпросът пред Вас, когато решихте да кандидатствате в Центъра за квантови технологии в Сингапур?

– Научната работа е уникална с това, че дава много свобода и много възможности за пътуване и работа по целия свят. Даже може да се каже, че ако един млад учен не се е местил на всеки 1-2 години в различни институти, това се оценява като минус за неговата/нейната кариера. Поради тази причина аз кандидатствах за пост-док позицията в Сингапур, докато все още бях докторант. Набързо получих предложението за работа, с уговорката първо да завърша, и това много ускори моята докторантура, която аз направих за 2 години.

Освен качеството на науката, която се прави в Центъра за квантови технологии в Сингапур, другото което ме привлече бяха личните ми впечатления от Сингапур и не на последно място – стила на ръководството на Центъра. Един научен център или университет не трябва никога да бъде управляван от администратори, които се взимат на сериозно, а трябва винаги да се стреми да създава добра работна среда за своите студенти и учени. Администраторите винаги ще бъдат на второ място. След излизането ми извън България, съм щастлива да работя винаги на такива места и това за мен е вече нормата.
За съжаление, в България това далеч не е така и моите лични впечатления от БАН и СУ са доста негативни. Нека младите хора да знаят, че докато те са тези които пишат статиите, те ще бъдат по-важни от професорите, директорите и т.н.

Какви щяха да бъдат възможностите пред Вас, ако бяхте останала да работите в България?

– Поради много причини, една от които споменах по-горе, аз не бих се занимавала с наука в България. Причините са в управлението и администрацията, не толкова в липсата на пари. Благодарение на ЕС има много възможности за кандидатстване за грантове. Например, аз тази година спечелих Мари-Кюри индивидуална стипендия от Европейската Комисия с цел да бъде реализирана в България. Но това изглежда все по-малко вероятно, заради местната администрация.

Как избрахте Singapore University of Technology and Design, за да продължите работата си в областта на квантовата физика? В този университет не само няма други българи, но и няма хора от Източна Европа.

– SUTD е нов университет в Сингапур, който е създаден в сътрудничество с MIT. Неговата цел е да бъде база за научна работа на световно ниво, както и да бъде лидер в иновациите на преподаването. Аз съм щастлива да съм факултетен член от неговото основаване. Там научих много неща и осъзнах разликите между това да си пост-док и асистент професор. Разбира се, годината в MIT беше един допълнителен бонус, който много помогна за моето професионално развитие.

Какво промени в работата Ви специализацията в MIT?

– Най-вече ме запозна с наистина водещи учени и благодарение на нея видях как се прави наука и образование в най-доброто място на света. Тази година беше много интересна за мен, защото израснах като преподавател и учен, бях на много семинари и срещи и се запознах с много качествени хора. MIT е прекрасно място за работа и образование, пълно с умни и способни учени и студенти, но в същото време дава и необходимата за научната работа свобода.

Докторантите, които кандидатстват всяка година за стипендията на Карол, казват, че научната дейност в чужбина не може да се сравнява като условия на работа и възможности с тази у нас. Вашият опит открива ли база за сравнение?

– За съжаление, мога само да се съглася с докторантите. Но при тях позитивното нещо е, че ако са в добра група в България, с добър научен ръководител, те няма да имат проблем с реализацията в чужбина.

Студентите и докторантите в Южна Азия по-мотивирани и по-амбициозни ли са от нашите?

– Студентите със сигурност са много по-мотивирани, защото Сингапур набляга изключително много на образованието като необходимост за намирането на добра работа и това се знае от всички. Образованието там е голям приоритет и студентите знаят защо учат. Но разбира се, и в България винаги ще има много добри, даже изключителни, студенти и докторанти. Просто техният процент е по-малък.

Какво от добрите практики във Вашия университет смятате, че може да бъде приложено и у нас?

– На първо място е необходимо да се промени администраторското мислене и начина. по който се управляват университетите и научните институти в България. Ако бъде дадена свобода на добрите учени да пишат и печелят проекти, да харчат парите, които са спечелили, и да привличат добри хора в екипите си, бъдеще за науката в България ще има. За съжаление обаче, моите лични впечатления показват, че това далеч не е и често администрацията е истинска спънка в това да се прави наука.

Разбира се, също начина на преподаване може да се обнови като се включат нови технологии и методи. Например, метода на обърнатата класна стая, който е въведен в MIT и който ние използваме в SUTD. Както и включването на някои уебсайтове за следене в реално време на усвояването на материала от студентите.

Разкажете за Вашата работа в областта на квантовите компютри. Ще станат ли скоро част от живота, както сегашното, първо поколение?

– Квантовата механика описва поведението и взаимодействието на материята и енергията на нивото на индивидуалните атоми и субатомните частици. Ние интуитивно разбираме колективното поведение на частиците при много по-големи мащаби, но квантовите ефекти често са странни и контраинтуитивни. Такива квантови ефекти са суперпозицията (в която система едновременно съществува във всички възможни състояния с определена вероятност) и сплитането (суперпозиция на множество частици, в която техните свойства са корелирани помежду си). Използвайки тези уникални свойства за обработването на информация ни дава уникални и вълнуващи възможности в нови методи на обработване на информация чрез квантови компютри, точните измервания, метрологията, навигациите, комуникациите, квантовите симулации, и множество други области.

Моето научно портфолио е на границата на квантовата физика и информационната наука в областта на квантовото инженерство и контрол. Моите научни изследвания са в новите методи за използване на светлина за реализиране на желаните операции и прецизния контрол на атоми и молекули, които са градивните частици на квантовите компютри. Именно прецизния контрол (с допустима грешка по- малка от 0.0001) в реализирането на квантовите операции в присъствието на разрушителните ефекти на околната среда е в основата на практическата реализация на обработването на квантова информация чрез квантови компютри. Тъй като квантовите компютри са много чувствителни към околната среда, за сега тяхната реализация и широко разпространение остава в бъдещето. Повече информация за моята научна работа може да бъде намерена на моя страница http://elkyoseva.wixsite.com/elica-kyoseva

Когато човек участва в създаването на революционна технология, мисли ли за следващите стъпки? Мечтае ли за следваща революция?

– Като физик, аз се вълнувам от всички аспекти на науката, не само от квантовите компютри. Например, тазгодишното оповестяване на детектирането на гравитационните вълни беше изключително вълнуващ момент и за мен, макар аз да не работя в тази област. Тъй че, да, може да се каже, че мечтая за следващата революция, която не е задължително да има нещо общо с квантовите компютри.

Вашата научна кариера е вдъхновяваща и мотивираща за българските млади учени. Ако имате възможност да се обърнете към нашите докторанти, какво ще им кажете?

– Искам да им пожелая успех и да им кажа да вярват в себе си, да пробват късмета си, да бъдат смели и да кандидатстват. Също така да знаят, че това което е най-важно е тяхното изследователско портфолио е списъкът от публикации. С добри публикации тяхната диплома ще бъде призната навсякъде.

Благодаря Ви! Очакваме виртуалната срещата с Вас на финала на конкурса за докторантската стипендия на Карол!