Пламен Иванов e анализатор във Financial Conduct Authority (FCA), финансовият регулатор в Обединеното кралство, но в момента е командирован в EBRD. И на двете места работи като специалист анализатор на капиталовите пазари. Завършил е London School of Economics and Political Science през 2011 г., с магистратура Management, Organizations and Governance. Преди това учи и в University of Melbourne по програма за обмен през 2010 г., а бакалавърската си степен завършва в Università Commerciale ‘Luigi Bocconi’ – International Economics and Management.
Ако нищо не знаем за Вас, как ще се представите?
Когато работя се занимавам с главно с анализ на пазарите с корпоративни облигации, корпоративни и потребителските кредити, както и с инфраструктурата на капиталовите пазари. В свободното си време през седмицата рисувам, ходя на катерене (най-често в зала) и работя върху идеи за собствен бизнес с приятели. Котаго имам повече време, обичам да пътувам, по-възможност някъде където има интересни места за водолазно гмуркане.
В Карол семестър ще говорите за кариерата в Лондонското сити. От къде ще започнете – от избора на университет, от дългосрочната цел или случайността, която се оказва най-добрият избор?
Дългосрочната цел донякъде предопределя избора на университета. В момента във финансовата индустрия до голяма степен е от значение в коя точно област искаш да се насочиш. Когато става въпрос за сферите с най-голямо търсене като инвестиционно банкиране или портфолио мениджмент, има много повече кандидати отколкото свободни позиции. Следователно, репутацията на университета има огромно значение, защото е първият филтър, който работаделите използват. Възможно е да се намери работа в тези сфери дори и с диплома от второкласен университет, но се изикват идеални оценки. От друга страна, в сфери, където се изизква по-специализирано образование, като ИТ разработки за финансовата индустрия или пазарен риск мениджмент, репутацията на университета има по-малко значение.
А колко важни са стажовете?
Като изключим един двумесечен стаж в БНБ по време на бакалавърската ми степен, не съм правил стажове. Винаги съм кандидатствал директно за постоянни позиции, защото смятам, че процесът на подбор е идентичен. Това беше възможно, защото след магистратурата си кандидатствах повече в консултантската индустрия отколкото във финансовата. В определени компании (примерно Morgan Stanley) пропускането на стажа не е опция за студенти без опит.
Една от важните препоръки, които нашите гост лектори дават за кандидатстването в стажантските програми, е да не се отказват студентите при откази. Каква според Вас трябва да бъде стратегията за стаж на един студент, който иска да остане на работа в ситито?
Определено не трябва да се разочароваш от отказите, ще има много от тях. Докато намеря първата си работа кандидатствах на около 80 места, от които получих около 10 покани за интервюта. Мои приятели, които се насочиха към инвестиционните банки, подаваха около 100–200 кандидатури на различни места. Поради разликата между търсенето и предлагането на работни места в индустрията и общите условия на пазара на труда (младежката безработица в Европейския съюз е около 21%), в момента всичко е просто е въпрос на късмет и търпение. Освен това не трябва да приемеш отказите лично. Подавал съм моята кандидатура едновременно два пъти в една компания, но с различно лице на контакт, на различен мейл, адрес и телефон. Получих отказ от единото място и покана за интервю от другото!
Позицията анализатор за Вас търсена ли беше или това беше възможността, която решихте да не пропуснете? Повечето студенти, които се стремят към професионална кариера в Лондон се насочват към инвестиционните банки. Вие как попаднахте във финансовия регулатор?
В началото започнах в консултантската индустрия, което беше моята първоначална цел. За съжаление бързо осъзнах, че работата ми не беше интелектуално удовлетворителна и това нямаше да се промени в следващите 3 години. Затова напуснах без да имам друга работа и първото което се появи беше позиция в регулатора. В началото не знаех какво да очаквам и не предполагах че ще остана толкова дълго, но вече работя там от почти 3 години. Работа е интересна и ти позволява да развиваш широк кръг от познания. Културата в регулатора е доста по-колегиална отколкото в инвестиционните банки. Освен това работното време ти позволя да имаш интереси извън работа. Разбира се, съответно възнаграждението е приблизително наполовина от това, което получаваш в инвестиционните банки.
Работата ви в EBRD сега по-добри възможности ли дава за кариерно развитие?
Работа в Европейската банка за възстановяване и развитие е тясно специализирана и отваря врати в определени насоки като портфолио мениджмънт, с фокус върху развиващите се страни или международни финансови институции като Международния валутен фонд или Световната банка.
Има ли изобщо правила за кариерното развитие в ситито? Ако Вие трябва да ги изведете в три точки, как ще звучат?
- Сам си отговорен за уменията, които придобиваш. Ако искаш да се развиеш в определена насока, трябва да вложиш собственото си време и усилия, не можеш да очакваш че работодателите ще го правят за теб.
- Финансовата индустрия е изключително динамична. Много продукти и бизнес модели в нея изчезват и се появяват непрекъснато, а заедно с тях вървят и работни места. Така че никога не преставай да се се оглеждаш за нови възможности.
- Познаване на основните принципи на програмирането е голям плюс за почти всички позиции в индустрията.
За себе си имате ли отговор на въпроса кои са ключовите качества, които трябва да притежава един анализатор, за да е успешен, независимо в коя част на индустрията работи?
Да имаш желание да учиш и да асимилираш информация бързо. Защото винаги ще се изправяш пред проблеми, където ще се наложи бързо да опознаеш в детайли напълно нови за теб бизнес модели или пазари. Също така е важно да притежаваш здравословна доза скептицизъм, защото всеки анализ има своите ограничения и презумпции и е важно да ги разпознаваш ясно както в своите, така и в чуждите анализи.