Валерий Пощаров: Изкуството е най-ценният носител на всяка цивилизация
Както писа за него парижката галеристка Паскал Курбо, неговата истина е “за детето отвъд детството, мъдростта отвъд философа, личността отвъд обикновения портрет”. Тя го познава от не една изложба в “Луал”, Париж. Галерията, в която се представя и друг българин, негов приятел – Никола Манев. Има десетки самостоятелни изложби в цяла Европа, а все още няма 30. Фотография. Живопис. Керамика. Познат и купуван вече у нас и по света. Галерист със семейни традиции. Син на поетесата Елка Няголова и галериста Валерий Пощаров – Старши. Сега и директор онлайн продажби в семейната галерия „Кавалет”. Завършил е пластични изкуства в Сорбоната. Гост лектор в Арт семестър 2015 на Корпоративен университет Карол.
Идеята за Арт семестър Ви грабна веднага. Как видяхте себе си в този проект?
Като арт мениджър получавам постоянно кандидатури от автори, които желаят да представят и продават творчеството си. За съжаление малцина от тях познават неписаните правила, които водят към тази цел. Искам да представя някои важни насоки, които ще им помогнат и ще спестят много време и разочарования на тях самите, а и на галериите, към които се обръщат.
Това, което ме радва е, че приехте освен лектор да бъдете и водещ на арт шоп, както наричаме нашите творчески брейнсторминги или работилници по-скоро за идеи, не толкова буквално за творчество. Креативна или вербална ще бъде Вашата провокация?
Ще очаквам авторите да подготвят една кратка биографична справка за тях самите – така, както мислят, че трябва да се представят пред галерист или пред публика. Ще поговорим открито за начина, по който трябва да провокираме интерес, без това да бъде самоцел. Това представяне затруднява повечето художници, независимо от това дали имат изградено име, или сега навлизат в тази сфера.
Ние провокираме художниците да нарисуват инвестиция. В какво инвестирате?
Инвестирам в стойности, които носят перспектива. В пазара на изкуство затова съществуват и хора като мен, които могат да насочат ценителите към подобни перспективни автори или творби. Купуването на случайни автори или на случайни картини на неслучайни автори носи своите рискове и е оправдано само, ако човек наистина е докоснат от дадена творба. Но тогава излизаме от темата на нашия разговор.
Имат ли бъдеще арт борсите, които работят по аналог на фондовите борси?
Не може да се търси такъв аналог. На първо място в изкуството не трябва да се цели бърза ликвидност, а всички спекули с пазара водят единствено до ниска ликвидност. Не забравяйте, че в изкуството всяко произведение е уникално и не може да бъдат приложени моделите на фондовата борса. Имаше такива опити, но те се оказаха неуспешни, не успяха да развият дейност.
Кои световни тенденции в пазара на изкуство искате да „доведете” в България?
Добрите идеи се превръщат в тенденции, когато публиката е готова за тях и е в състояние да ги приеме. Бих си пожелал повече хора да имат отношение към изкуството и да купуват оригинали. Мога да Ви уверя, че е напълно грешна представата, че българското изкуство е по джоба само на най-богатите. Стойностни творби могат да бъдат купени дори за стотина лева. Графиките например са много достъпни и за разлика от принтовете носят духа на автора. Затова считам, че от особено голяма значимост е ролята на всички обществени единици (медии, личности, галерии) да популяризират не просто поредната изложба или автор, а да предават посланието, че изкуството е най-ценният носител на всяка цивилизация.
А ако трябва да фотогорафирате нашата кауза за модерна финансова култура, какво ще търси обективът Ви?
Отговорът ми няма да се хареса на мнозина, но не ме вълнува човекът, който се крие зад тъмните стъкла на скъпата си кола. Вълнува ме човекът на улицата.