Всъщност, тя не е художник по образование, но е творец по душа. Занимава се с PR, каквато е специалността й от СУ “Св. Климент Охридски”. Преди това е завършила филология в Пловдив. Там е и първото й артистично участие през 2011г. От тогава има повече от 10 изложби. Всяка година показва творбите си в арт пространства, различни hand made фестивали, включва се в творчески проекти и продължава да предизвиква себе си. Покана за изложба в Люксембург слага край на офисната й кариера и творчеството я избира. Сега животът й е рисуването.

Какво взе от Арт семестър със себе си в Прага?

• Много хубави емоции, нови познания за света на финансите, срещнах интересни хора от „моята порода“ и контактът с тях определено ми вдъхна творчески идеи и вдъхновение.

Пловдив те очакваше да се завърнеш, а ти избра котките и покривите в Прага. Замина преди няколко месеца, а вече се готвиш за изложба там. Много художници мечтаят така да им се подреждат нещата…

• Допреди една година животът ми вървеше в съвсем различен коловоз – между София и Пловдив. Предложение за работа към моя съпруг промени посоката и така се озовахме тук, в сърцето на Чехия. Новото място неизменно идва с много нови промени и нови хора. Нещата не се случват от раз и отстрани винаги изглежда някак по-леко. Започнах да търся места, които предлагат арт-пространство за изява на нови артисти. В Прага има много възможности да покажеш това, което правиш, но вратата не се отваря веднага. Първоначално получих няколко отказа от хора и институции, към които изпратих портфолиото си. Понякога за да се отвори една врата, се налага да почукаш сто пъти.

Помага ли късметът на смелите? Ти загърби заплата във фирма, за да правиш това, което обичаш. И то ти отвърна със същото.

• Да разчиташ само на късмет е като да играеш хазарт. Когато напуснах работата си преди 4 години, нямах ясна идея какво ще се случи. Мислех просто да си дам малка почивка и да потърся отново реализация в сферата на рекламата. Бях и доста притеснена периодът извън офисния живот да не бъде прекалено дълъг, защото не можех да си го позволя финансово, а човек лесно излиза от ритъм и губи форма. Опитвах се да си налагам същия режим на работа и вкъщи, но вместо върху обичайните офисни задачи започнах да се концентрирам върху собствените си идеи. Когато си в коловоза на инерцията и офисния живот рядко виждаш възможностите извън него, но когато излезеш от тази система и вече не получаваш всеки месец заплата в банковата си сметка, нямаш друг избор освен да потърсиш варианти да компенсираш това по друг начин. Така дойде идеята да отпечатам първия си авторски календар. Вече имах времето да го обмисля и да го направя точно както искам. Нямах гаранция какво ще се получи, дали ще успея да върна инвестицията, вложена в печат и предпечат, как ще го разпространявам, дали ще се хареса… Просто си дадох ясна сметка, че ако сега не го направя и след месец, два или три се върна към работа в офис, няма да имам друга такава възможност и време. Натрупаните знания и опит от предишната ми работа като рекламен специалист също бяха много полезни, за да се случат нещата. Просто от работа по чужди идеи прехвърлих енергията си върху работа по собствените си хрумвания… и нещата започнаха да се случват.

Сама си PR и арт мениджър. Може ли един самоук художник без твоите познания в тази област да спечели галеристи и фенове?

• Всичко е възможно. Не е нужно да имаш рекламно образование, за да „се предложиш“ на пазара, както не е нужно да имаш художествено, за да рисуваш. В момента има свободен достъп до информация и интернет дава неподозирани възможности да покажеш това, в което си добър. Самият факт, че си „хванал“ една такава възможност с участието си в Арт семестър на Карол е вече стъпка към това повече хора да видят това, което правиш. Да го видят и оценят. Ако си страхотен творец, но никой не знае за теб – много трудно ще успееш да се реализираш, а вероятността да те открие някой галерист е практически много малка, дори невъзможна. Поне при мен нещата се случиха доста по-различно. Първите ми „фенове“ са приятелите, на които подарявах рисунките си. Те пък ги показваха на техни приятели… Така се случи, че на рожден ден на моя близка й подарих своя картина без идея да имам, че тази картина ще ми отвори вратата за изложба в Люксембург. Просто част от гостите на партито, с които се запознах тогава, много харесаха картината и подхвърлиха идеята да направя изложба в Люксемург, където те живеят и работят. Честно казано мислех, че това е от онези идеи, които си остават „на маса“ и не очаквах, че ще се получи наистина. Още повече, че това са хора, които виждам за пръв път, не зная нищо за тях, нито те за мен…Но точно година по-късно изложбата беше факт, а всичко това започна от една подарена картина.

В Арт семестър не обичаме клишетата и ценим модерните хора, като теб, които не лепят етикети и не се обграждат със стени от понятия и предразсъдъци. Как един млад художник може да придобие увереността да бъде себе си?

• Според мен увереността се храни най-вече от обратната връзка, когато виждаш оценка за работата си. Когато някой ми каже, че моя рисунка му е доставила удоволствие и че си я гледа всеки ден на компютъра, това ми дава криле да продължавам…

Колко шанса има творецът да направи първо добро впечатление

• Никога няма да имаш втори шанс да направиш първо впечатление. За това трябва всеки шанс да се използва. Често хората на изкуството е стремят да бъдат перфектни в първата си изява и са много самокритични към себе си. Искат да се представят възможно най-добре и докато работят върху това, пропускат шансове изобщо да се представят. Казват си – още не съм готов или това не е достатъчно добро, за да го изпратя в конкурс… а всъщност често онези наши творби, които не намираме за достатъчно добри, намират най-силен положителен отзвук. Художникът гледа с едни очи, а публиката – с други.

А колко живота в комуникацията ти би му отредила? Може ли да бъде като котките и да не пада по гръб?

• Труден въпрос… Човек се учи от грешките си и тези уроци се запомнят най-добре. Няма как всичко да се случва гладко, а неуспехите са нормална съставка от пътя на твореца. Нямам рецепта каква е точната доза комуникация за всеки.. един е добър в текстовете, друг е добър във визията, трети в музиката. Да комуникираш не означава непременно да говориш за себе си. Комуникацията е по-скоро пътят, който изминаваш, за да покажеш изкуството си, а начини има много. Дори да не използваш всички тях в началото, все трябва да започнеш от някъде… да се престрашиш първия път. След това е по-лесно.

Какво промениха в Петя пражките залези и новите пътувания в Европа?

• Осъзнах, че по-хубаво място от вкъщи няма и че отстрани нещата винаги изглеждат различно… Но от друга страна това преместване е чудесна възможност да се опитам да реализирам изкуството си извън границите на България. Няма да бъде лесно – тук конкуренцията е много по-силна от тази в София и предизвикателството е голямо. Няма никаква гаранция дали ще успея да намеря мястото си тук, но ако не се възползвам от този шанс и не опитам сега, със сигурност след това ще съжалявам.

Промени ли начина си на мислене за парите и финансите след Арт семестър?

• Определено. Доста представи и клишета се преобърнаха в главата ми и със сигурност започнах по-стриктно да си правя разчет какво и къде харча, и какво и къде влагам. И в двата случая накрая си дал някъде някаква сума, но има голяма разлика дали си я похарчил или си я инвестирал.

Ние провокираме участниците в Арт семестър да нарисуват инвестиция. Ти как ще ги провокираш в нашата виртуална среща?

• Ще съм щастлива, ако успея да ги провокирам да комуникират! Да използват всеки шанс, за да покажат творенията си. Никога не знаеш от къде и кой ще те види. И най-вече им пожелавам да не се отказват да следват себе си и собствените си мечти.

Очарователен абсурд – художници да коментират капиталовите пазари! Не, художниците нито искат, нито могат да правят това. Има достатъчно специалисти, инвеститори, журналисти и други желаещи да прогнозират трендовете. Особено в периоди като този, в момента, желаещите да говорят за пазарите са повече от разбиращите какво всъщност се случва.

Художниците имат друг подход – те откриват, виждат и пресъздават идеята си за пазарите, парите, посоките, инвестициите. Създават нови понятия, измерения, валути, индекси. Е, не всички художници, естествено. Има една цветна група млади търсещи, знаещи и талантливи момичета и момчета (не изключвам хората около 50-те), които някак като между две творби станаха F-thinkers. Умишлено използвам това изписване. И заради асоциацията с F-Generation, и заради значимостта на случилото им се. Те вече са част от един глобален процес, който ги прави не просто по-модерни и по-адаптивни. Те вече придобиват осмия навик, както го нарече Стивън Кови.” Вече не е въпрос на избор в днешния свят – това е цената, за да влезем в играта. Но за да оцеляваме, да благоденстваме, да сме иновативни, да напредваме и да сме водещи в новата реалност, ще изисква от нас да наградим над ефективността и да я надскочим. Нуждата и повикът на новата ера са за съвършенство.”

Именно към това съвършенство тръгнаха мотивираните арт хора, които станаха част от обучението по финанси – Арт семестър. Те поискаха да надскочат себе си и не просто да следват новите реалности, а да бъдат от хората, които ги създават.

Когато чувате, че борсите се сриват, печалбите се изтриват, пазарите навлизат в меча територия, не ви ли се иска да разбирате какво всъщност се случва и как това ви засяга? Заплашени ли са вашите пари и ще падат ли още лихвите по банковите депозити? Можете ли да направите нещо? Има ли смисъл всеки един от нас да прави нещо? И какво е то?

Могат ли арт хората на Арт семестър да отговорят? Да. Къде с повече, къде с по-малка увереност. Но вече като чуят новини за борсовите индекси, едва ли ще се чувстват така, както когато слушат за големия адронен колайдер (цитирам един от участниците : ))

Какво направиха художниците? Дойдоха да се обучават в една финансова институция с откритостта и любопитството на модерния човек, който разбира, че знанието е много повече от информацията в интернет. С размаха на твореца, който създава нова реалност и разбива ментални модели.

Двама от тях вече са на картата на съвременното световно изкуство като част от глобалния проект на Лучано Бенетон и колекцията Imago Mundi. Картините на всички български художници, представени във Венеция, са „Спасени мечти”. Спасени от ограниченията на хората и мисленето, от клишетата и предразсъдъците, от материалното и безличното. От ежедневното.

Това спасяване на мечтите ни показват и арт хората, които започвайки да учат за инвестиране и управление на бюджети ни системно мислене, за каквото много мениджъри мечтаят и изучават „петата дисциплина, както я нарече Питър Сенги. И ако вече използваме неговите понятия, те постигнаха промяна в ума (metanoia от гр.μετάνοια). Те увеличиха многократно възможностите си да творят своето бъдеще. Рисувайки. Инвестирайки. Надскачайки ограничените клишета за парите и изкуството. Или политайки над тях с крилете на Икар в триптих.

Най-красивият резултат от тяхното обучение е изложбата, която подредиха с творби, вдъхновени от новите финансови знания. Те научиха как се прави бюджет, но няма да видите асоциации с активи и пасиви. Някои от тях нарисуваха валути (евро и долар), други снимаха „конски индекс”, трети „изковаха” нова монета – авторска парична единица. Но най-много са биковете.

Биковете и мечките като символи за движението на пазарите очароваха художниците и от първото, и от второто издание на Арт семестър. Една от младите художнички замени мечката с бик и нарисува пазар, на който биковете сменят позициите си. При това в едно жълто слънчево време. Мечките тотално са изключени от играта.

Един от скулптурите пък, направи фабрика, която винаги работи на печалба. И я остави да свети зелено. Послания, разбираеми за всички. От онези, които те усмихват. И ти дават усещането, че си на правилното място. И нещо още по-хубаво те очаква при следващата крачка. Или неочаквано. Какво мислите ще се случи с тази „фабрика”? Ще я купи някой ценител? Финансист ще я подари на ключов клиент? Предприемач ще я сложи на видно място в кабинета си? И аз самата неподозирах какви планове има за нея авторът. Той иска да направи IPO! При откриването на изложбата да пусне, рисувани от него акции и така повече хора да могат да инвестират в мечтата за успешната фабрика на бъдещето. Как точно би се случил творческият експеримент с първичното публично предлагане ще видим при откриването на изложбата : )

Най-резултатният художник доведе в салона на Карол няколко пъстри бика с още по-пъстрата им среда. F-thinker отнесе един от тези усмихнати бикове в Чикаго, а авторът продължи да ги рисува, инвестирайки времето си в позитивни послания.

Така очарователният абсурд – художници да коментират пазара – дава еднозначна прогноза. Пазарите ще тръгнат нагоре. Не заради икономически новини или фигури, разпознати в графиките на техническия анализ. Заради очакванията и работата на креативните арт хора със системно мислене, непостижимо за много организации. Творците посягат към съвършенството без страх, че ще се провалят. Нещо, от което всички трябва да се учим.

Финансовите знания дават неподозирана енергия на четките и изумяват дори самите художници. Дали ще бъдат така уверени и като инвеститори? Някои от тях вече си отговориха на този въпрос. Творческата интелигентност със сигурност е една добра основа за нова финансова култура. А това не е ли най-позитивната прогноза?

Тя е фотограф, моден дизайнер. Учила е вътрешен дизайн и проектиране на мебели – професия, която никога не е упражнявала. У нас е била манекенка, в Париж започва в един вестник. Тръгва, за да остане за малко, а се случва така, че остава завинаги. Вече почти 15 години. Там е семейството и, двете и деца. Прави това, което обича – снима и представя България. През последните две години съчетава две свои страсти – фотография и мода. В столицата на изкуството и модата. Снимките й са върху дрехи – лимитирани серии за ценители. Развива свой бранд и ще говори за твореца като бранд в Арт семестър тази година.

За краткото време, което ще имате за среща с участниците в Арт семестър какво бихте искала да ги научите? За какво да ги вдъхновите?

Първо искам да ви благодаря за поканата и да ви поздравя за новаторската идея на този проект. Да бъдеш артист и да се издържаш от това в днешно време си е цяло геройство. Споделяки личния си опит с вас, ще се радвам ако успея да ви помогна да осъществите мечтите си. Защото именно те, мечтите ни са главната движеща сила. Някой беше казал: Човек е голям,колкото са големи мечтите му”.

Не се страхувайте да мечтате.–мечтайте смело.

С какво Ви спечели Арт семестър?

Приех да бъда гост-лектор на Арт семестър, защото проектът ме впечатли с новаторството за българската публика. Самата аз се интересувам от всичко, свързано с личната инвестиция в сектора на изкуството. Темата е обширна и по нея можем много да говорим. За час ще ни бъде трудно да са запознаем с всички аспекти. Но този един час е достатъчен, за да научите много.

Участвала сте в един интересен проект :”Представете си сега…” На Айфеловата кула са поникнали корени. Вие сте била фотограф на това провокативно арт събитие, което е било интерпретирано по различен начин. Нашата провокация към участниците е „Нарисувай инвестиция”. Ако сте фотографът, който ще снима изложбата след нашето обучение, какво предполагате, че ще улови обективът Ви?

Проекта над който работих – ”Представете са сега”, беше много интересно начинание, което се проведе в няколко големи града, по едно и също време с артисти от различни сфери от изкуството. Едни от много впечатляващите моменти беше, когато група артисти смачкаха един трактор, специално докаран от Полша. Имаше група артисти, които рисуваха с вода и танцуваха пред Айфеловата кула. Ирански артист представи пърформанс за ужасите, на които са изложени всички артисти в родината му. Поканата да бъда един от фотографите на това събитие дойде лично от заместник кметицата на кметството на 16 квартал на Париж. Самата тя се беше запознала лично с работата ми като фотограф покрай изложбите ми на оградата на българското посолство, на Люксембурската градина и други мои изяви.

Що се отнася до въпроса как бих снимала вашето обучение…трудно мога да отговоря. Моето включване ще е онлайн и ще е по-трудно да уловя творческото настроение по време на семестъра.

Самата Вие вече развивате своя марка, съчетавайки два вида изкуство – фотография и дизайн. Успявате да правите това в Париж, да продавате авторски дрехи в модната столица. Каква беше инвестицията, която направихте, за да осъществите тази своя мечта и сега тя да ви носи доходност : )

Историята на ВИЖОЛИ КОНСЕПТ започна преди много години. Тя е сливането на три мои професии – мода, фотография и вътрешен дизайн. Инвестицията е огромна от гледна точка на време, знания и умения. И малка от гледна точка на финанси.

Аз имам късмета да бъда поддържана от семейството си.

Поемате ли големи рискове? За Париж сте заминала загърбвайки една агенция за модели, отивайки в един напълно непознат и необещаващ нищо несигурен свят?

Обичам да мечтая и да осъществявам мечтите си. За това е нужна смелост и авантюристичен дух. Навремето заминах „за малко” и вече 15 години съм тук. Въпросът е малко или много са 15 години? Като дилемата с чашата: Наполовина пълна или наполовина празна е ?

Мислите ли, че за да успее в чужбина днес един български творец трябва да бъде рисков играч? Виждате ли такава връзка – колкото по-голям риск поема един творец, толкова повече да печели от творческите си проекти?

Голяма част от вас са поели по пътя на артиста. Но разликата между „артист по душа” и „артист по професия” е голяма. Не всеки може да понесе живота на артиста. Живот изпълнен с несигурност. Когато си такъв, разполагаш с времето си, но нямаш финансовата сигурност. Когато си на заплата е обратното – знаеш, че всеки месец си финансово осигурен, но свободното ти време е ограничено. Въпрос на личен избор и мироглед. Артистът е авантюрист и човек който обича да поема рискове. Всички вие, които сте в Арт семестър, сте авантюристи – поели сте риска да инвестирате в себе си и да се преборите със собствените си страхове от неизвестното бъдеще.

Каква е следващата мечта, която превръщате в проект?

Вие в момента я осъществявате.

Още като дете прерисува творби на Рубенс и Тициан. Днес отново смело посяга към исторически личности и сцени в темата РЕИНКАРНАЦИИ, а в един цикъл за Обетованата земя дори „рисува” десетте божи заповеди. Тази очарователна дама така решително се справя и с маркетинга на собствената си фирма. Бизнес дама-художник? Селма Тодорова не разделя личността си, заради различните роли. Напротив. Те са като различните жанрове. Изграждат я по-добре и по-цялостно.

Участниците в Арт семестър ще имат честта да бъдат ваши ученици. Срещата ви с тях ще е кратка, но сигурно вече знаете на какво непременно искате да ги научите?

Смятам само да споделя своя опит, научаване не е точната дума. Добре е да сме по-отворени към света.

С какво ви спечели Арт семестър?

Смятам, че в България така или иначе освен художници се налага и да сме си мениджъри, поне да го правим по-добре, благодарение на чуждия опит.

Маркетинг? Необходим ли е той на художника?

Ако искаме да бъдем професионални художници, трябва да можем да живеем от изкуството си, за да не се налага да си изкарваме хляба по друг начин.

Вие самата как се обучавахте, за да станете добра в продажбите, в рекламата, в маркетинга?

Аз съм завършила специалност плакат и реклама в Художествената академия, така че знам как да изградя рекламен фирмен стил на една компания. Това определено помага и за провеждането на едно арт събитие, като изложба например. Продажбата на стойностни и скъпи картини е много специфичен маркетинг. Трябва да се развива внимателно и да върви след изграждането на добро име.

Миналата година в Арт семестър включихме темата за персоналния бранд на художника. Трябва ли творецът да се стреми към изграждане на лична марка?

Разбира се. Освен ако целта му не са бързи и не особено високи доходи.

Участниците в Арт семестър ще научат защо и как да инвестират. Вие самата в какво инвестирате?

В картини, които знам, че трудно някой ще купи на този етап. Огромни, трудни композиции. Но те са предизвикателство и ме усъвършенстват. И показват на какво съм способна на тези, които ще си изберат или поръчат картина за себе си.

Ако адресирам към вас нашата провокация – Нарисувай инвестиция!, какво смятате, че ще има на платното ви?

Нещо, което е по-трудно от най-трудната ми картина.

Каква ще бъде вашата провокация към участниците в Арт семестър?

Аз мисля, че целият ми артистичен път е провокация. Само ще я споделя.

За Ваня Димитрова

Създател на TimeArt с опит в онлайн медиите и изкуствовед по професия.

За Timeart.me

TimeArt е сайт за култура и изкуство. Сайтът предлага информация за всички сфери на изкуството от България и света под формата на новини, ревюта, събития, интервюта, репортажи, анализи и др. Специален фокус в медията са представянията на млади и непознати творци и проекти.

Защо Timeart.me?

TimeАrt е времето, което отделяш за изкуство – което отделяш за себе си, опознавайки един свят на различни, интересни, вдъхновяващи хора и творбите им.

Какво ви различава от другите сайтове за изкуство?

Сайтът съчетава информация за културния афиш с аналитична. От друга страна е единственият сайт, който има фокус да подпомага малко известни артисти, давайки им поле за популяризиране. Различно съдържание от другите подобни медии предлага и богатата информация по отношение на чуждите артисти, които се представят. В TimeArt липсват и т.нар. „жълти” теми, които често съпътсват културните рубрики в другите медии. Държим на качеството и обективността и влагаме много старание в тази посока – нещо, което отново рядко се забелязва в оналйн медиите за изкуство.

Тази година в Арт семестър често ще става дума за технологиите в изкуството. Това ли е най-модерната тенденция?

Тенденциите в изкуството са много и разнопосочни. В 21 век не можем да кажем, че изкуството е глобално обединено от една тенденция. Технологиите в изкуството са по-скоро естествено развитие на нещата. Използването на технологиите за създаването на изкуство и самите технологии като изкуство са в ритъм със световния пулс. Но, имайки предвид, че изкуството винаги е било поне една крачка пред света в много отношения, трябва да признаем, че фокус в изкуството отдавна не е използването на самите технологии, а анализа на идеята за технология и бъдещето й в човешкото развитие.

В това отношение как се развива българският пазар спрямо европейския или световния?

В последните няколко години българския пазар се развива по-бързо и по-добре, макар и пак да остава много далеч от световните и европейските пазари. Все повече творци остават в България да творят – без да се плашат толкова от липсата на пазар, а по-скоро стараейки се да го създават. За това помага много интернет, социалните мрежи, както и някои политики за финансиране на Европейската комисия, например. Факт е, обаче, че много голяма част от творците все още предпочитат да творят навън, най-вече заради средата, в която попадат там и възможностите, които им дава средата. Тук това липсва все още.

Връзката между финанси и изкуство по какъв начин присъства в timeart.me?

Връзката е навсякъде и постоянно, макар и не винаги директна. Когато говорим за успешни проекти и артисти и за слабо популярни такива, когато описваме постижения на институции в България и чужбина, когато интервюираме хора на изкуството, които говорят за пречките в работата им, което много често е свързано с финансиране, когато популяризираме финасиращи програми в сферата и мн. др. Винаги някъде в темата присъстват и финансите.

Ако Вие самата сте участник в Арт семестър, как бихте представила идеята за финансова култура и знания?

Устройството на света е такова в момента, че ако искаш да си активна част от него е задъжително да имаш поне базова финансова култура. Когато говорим за артистите – още повече. Всеки един артист е самостоятелна единица и трябва да мисли за себе си като за цяла фирма, която трябва освен да твори, трябва да умее да се презентира на правилното място и по правилния начин, след това трябва да знае какво да прави с продукта си, да е наясно какво е неговото място на пазара и как не само да го задържи, но и да развие и т.н. Всички тези неща са свързани с развиване на бизнес, което е невъзможно без познания по финанси.

Какво Ви накара да подкрепите Арт семестър?

Арт семестър е една много добра и смислена инициатива. Повечето артисти в България първото, което трябва да разберат е че имат нужда от такова обучение. Факт е, че в трудната обстановка в която живеем, хората повече мислят за самите проблеми, а не за тяхното решение. Арт семестър им дава идеята за разрешение на проблем и запълва сериозна празнина в сектора, в който липсва такова обучение или е недостатъчно.

Каква е Вашата провокация към художниците, които ще влязат в света на финансите, въоръжени само с любопитство и четки, например?

Да идентифицират своя пазар и да намерят най-добрия начин да му се представят.

Вижте другите партньори на Арт семестър:

Smartnews.bg

Uchi.bg