Д-р Владимир Божилов тази година е част от журито за избор на носителя на докторантската стипендия на Карол.

Благодаря, че приехте поканата на Карол да бъдете част от нашето жури!

– Благодаря за възможността да бъда част от една от най-щедрите и престижни научни стипендии, предоставяни на български млади учени. Днес е все по-важно бизнеси с дългосрочна визия да стимулират докторантите по природни науки така, че те да изберат да реализират своя научен труд в България и след защитата на дисертацията си. Убеден съм, че инициативата на Карол е един от добрите дългосрочни примери, които показват, че у нас науката се цени не само от обществото, но и от бизнеса, при това на едно много адекватно ниво.

Преподавател, изследовател, комуникатор…Коя е каузата, която Ви въвлича в толкова много активности, свързани с науката?

Мотивира ме любовта ми към науката и към споделянето на научните резултати на разбираем за всеки език. Вярвам, че ако искаме да живеем в по-добро, по-знаещо, по-толерантно и хармонично общество, трябва сами да го създадем и да  бъдем пример за останалите, че това е изпълнима задача. Работата ми като учен ми позволява да правя наука в България, като преподавател – да мотивирам млади колеги към кариера в астрономията, а като комуникатор – да представям защо научния труд е важен за обществото. На практика, за мен това е една задача, погледна от различни ъгли.

Избрахте да останете и работите в България. Щеше ли това да се случи, ако нямахте възможност след докторантурата си да останете на работа във Физическия факултет?

Един от големите проблеми у нас е, че след защита на докторска степен рядко има свободни позиции в областта на науката, които да позволяват на младите учени да продължат работата си. Причината е, че у нас на практика няма реално работещи пост-докторантски програми. В резултат много колеги избират да работят и да се реализират в чужбина или просто напускат науката. Ръководството на Катедра „Астрономия“ и на целия Физически факултет активно се стреми да стимулира и задържа младите учени и, в моя случай, мога само да бъда благодарен, че ме подкрепиха.

Работите активно за популяризиране на науката и искате да въвлечете повече млади хора. Показвате и разказвате колко интересна и важна е науката, печелите ученици и студенти, но всъщност не е ли много трудна реализацията на учените в България и не се ли превръща едва ли не в лична битка?

– Научната кариера не е лесна никъде по света – конкуренцията е голяма, а финансирането се определя на проектен принцип. Затова е важно младите колеги да са запознати с възможностите, предоставяни от различните програми на Европейския съюз например, и да имат ясна представа за трудностите, които съпътстват чистата наука като кариерно развитие.

В България сме изправени пред едно допълнително затруднение – доходите от научна и преподавателска дейност, извън тази по проекти, не стигат за базово оцеляване. Проектите не са безкрайни, не могат и не бива да служат като заместител на адекватно държавно финансиране. За мен е срамно български учени и учители да получават оценка за труда си, често близка до минималната работна заплата. Друг проблем е, че научната дейност на преподавателите във висшите училища се изисква за академично израстване, но не се отчита в заплащането.

Част от тези проблеми, надявам се, ще бъдат решени както чрез инструментите на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, така и чрез по-ясното разбиране на политиците, че без качествени и щедро финансирани наука и образование, развитие на истинско общество на знанието не може да има. Статистиката ясно показва, че всеки лев, инвестиран в наука и образование, носи многократно по-голяма възвращаемост. Ефектът не е мигновен, но е дълготраен и устойчив.

За много докторанти кариерата в науката приключва с получаването на докторска степен, ако не получат асистентски място в съответния университет. Екзистенциалните въпроси и битови проблеми заменят мечтите за личен принос в науката. Не малко млади учени, работили по значими проекти, постигнали значими резултати, остават без работа и се насочват в съвсем други сфери. Как според Вас може да се промени това?

– Ще допълня отговора на предишния въпрос с уточнението, че и в чужбина много физици, например, напускат научната дейност след защита на дисертация. От една страна, това е нормално – образованието по природни науки дава умения по аналитично мислене, по програмиране, обработка на данни и други ключови компетенции. Тези умения са приложими навсякъде: в IT технологиите, в банковите услуги, в икономиката и в бизнеса. Само че докторската степен по природни науки дава по-добра конкурентоспособност спрямо други кандидати, а заплащането в частния бизнес винаги е по-добро и привлекателно.

Втори основен момент е, че днес е много важно един млад човек да бъде гъвкав. Не е задължително да работите онова, което сте завършили. Ето защо е напълно естествено не всички млади доктори да станат професионални учени или преподаватели. Напълно нормално е също човек да сменя областите си на интерес, дори и в рамките на една и съща наука.

От друга страна, проблем съществува. В България например се наблюдават остра липса на учители по природни науки и липса на адекватно финансиране за научна дейност като цяло (няколко пъти под средното за Европа!). Проблемът, който трябва да бъде решен, е как да се изберат, стимулират и задържат най-добрите учени и учители. Решението за мен е просто и включва моментално удвояване на заплатите в научния и преподавателския сектор, но на цената на строги изисквания, включително за експертно владеене на поне един чужд език, постоянно повишаване на квалификацията, редовна (и стимулирана добре материално!) научна дейност, защита на докторска степен в ключови области и други. Ако науката и преподаването станат наистина високоплатена професия, автоматично интересът към нея от страна на младите естествено ще нарасне.

Трябва ли да търсим причините и в предприемчивостта на самите млади хора? Много от техните колеги по света търсят и намират възможности, независимо от факта, че не остават на работа в университета, където са завършили докторантура или постдок.

Младите хора у нас не са по-различни от тези в чужбина. Опитът ми показва, че ние сме също толкова предприемчиви, колкото и колегите от Европа, например. Разликата е в достъпа до финансиране, до информация, а често опира и до липсата на достатъчно добър контакт с опитни научни ръководители, които могат да насочат младия човек адекватно към една или друга кариера, била тя в науката, бизнеса или индустрията.

За колко спин-оф компании у нас се сещате? Колко автори на научни разработки успяват да продължат с реализирането на проектите си?

Сещам се моментално за две старт-ъп компании, създадени от или чрез партньорство на колеги от Физическия факултет на СУ. Сигурен съм, че са много повече, но е редно за тях да разкажат самите основатели, както и когато преценят – някои от тези проекти са в процес на изграждане и още не са на фазата на публично оповестяване.

Въпросът за приложението на научните разработки обаче е по-сложен. Научните публикации са свързани с добавяне на ново знание, което може да не е приложимо в краткосрочен план. Добър пример са законите на небесната механика, които започват още от трудовете на Кеплер и Нютон през XVI и XVII в. и стигат до работите на Алберт Айнщайн през ХХ в. Без разбирането на тези закони и на теорията на гравитацията, днес нямаше да са възможни спътниковата навигация или мобилните комуникации. Но в трудовете на Кеплер и Нютон не се говори за смартфони, нали? Просто науката действа с натрупване и понякога се налага външен човек да види приложението на идеята и да я реализира, понякога десетилетия след научната публикация. Ето защо без фундаментална наука, не може да има и приложна. В този смисъл е важно науката да има ефективен диалог с представители на бизнеса и индустрията. А държавното финансиране, ако е достатъчно и качествено, обезпечава наличието на качествена фундаментална наука, която да послужи на бизнеса като основа.

Какво прави този процес по-лесен в Европа, например?

В Западна Европа съществува ефективна връзка между бизнеса, научната и образователната система, включително висшите училища. Съществува развита индустрия, която предлага стажове на студентите, за да ги привлече на работа. Държавата, а и бизнесът, са разбрали значението на науката и образованието по природни науки и ги финансират активно. Защото кадрите за високотехнологичните производства стават все по-малко – както по света, така и в България. У нас обаче все още има предприятия и компании, в които се гледа на експертите като на лесно заменим ресурс. Което далеч не е така. Логично, тези компании постепенно губят своите експерти, което неминуемо води до загуба на конкурентоспособност.

Защо според Вас, българските университети не подкрепят студентски фирми, не насърчават, или поне не достатъчно, създаването на стартъпи?

Не бих казал, че българските университети не подкрепят студентските начинания, включително и създаване на старт-ъп компании. Доколкото знам, без да бъда експерт в публичната администрация, по-скоро липсва регулирана рамка или стратегия в тази насока. Ето предизвикателство, на което може да се търси решение или поне да се започне дискусия по въпроса.

Тази година тематичните области, в които ще търсим следващия носител на стипендията на Карол са Мехатроника и чисти технологии, Биотехнологии и Нанотехнологии. Очаквате ли да имаме повече кандидати от обикновено?

За първи път ще бъда в журито и нямам търпение да се запозная с колегите и техните проекти. Избраните области са изключително приложни и съм сигурен, че броят кандидати ще е равен, или дори по-голям, от обичайното.

Какви теми очаквате да видите?

Сигурен съм, че ще се запозная с иновативни проекти с голяма научна стойност. Надявам се част от тях да бъдат подходящи за създаване на продукт или продукти, които да допринесат пряко за благото на обществото.

Какво ще бъде Вашето послание за нашите докторанти?

Посланието ми е да не се отказват да следват мечтите си. Per aspera ad astra – „през трудностите към звездите“!.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас на финала на конкурса за докторантската стипендия на Карол!

Темата на Вашата лекция в Карол семестър е свързана с математиката във финансите или математиката като алтернатива на финансите. Вие как направихте своя избор?

Едно от най-ключовите фактори при взимане на решения за бъдещето е наличието на опции. В предпоследната си година от бакалавъра аз кандидатствах за летен стаж на около 50 различни места, с идеята, че всяка една кандидатура, интервю или тест е невероятна възможност да получа опит и адекватна оценка на способностите си до момента. След като получих доста положителни отговори от най-различни компании, реших да приема предложението на J.P. Morgan с идеята, че самата позиция изисква доста знания по математика и аналитично мислене. Прекарвайки две поредни лета като стажант в компанията, аз научих изключително разнообразни по същество и полезни знания, както за самия бизнес, така и за приложенията на математиката в индустрията. Независимо от крайното ми решение да продължа кариерата си в академичната среда, дълбоко в себе си вярвам, че човек винаги трябва да изпробва различни варианти, да изкара краен период от време в различни компании, индустрии и сектори, за да може да извлече максимално много от всички места и да прецени сам за себе си коя от възможностите най-добре пасва на самия него/нея. Съответно аз осъзнах, че се чувствам най-добре в академичната среда именно чрез стажа си в банката.

Математическото моделиране и компютърните технологии през последните години са ключови за финансовия сектор. Каква е Вашата прогноза, как ще продължи тази тенденция?

Математиката и компютърните технологии, както за щастие, така и за съжаление, от доста години насам са абсолютно неразделни от финансовия сектор. Количеството информация, което се обменя почасово, че дори и поминутно, е от такава величина, че няма как да бъде обработено от човек или не-компютър. Хубавата страна на нещата, произлиза от факта, че това ускорява развитието на науката и технологиите. Не чак толкова хубавата страна е, че всички тези модели, системи, софтуери и прочие стават изключително трудни за поддръжка.

Преподавателската работа ли остава Ваш приоритет или след магистратурата обмисляте и други възможности?

От 01.07.2017г. започвам своята докторантура по математика в Университета в Кьолн. В последните години от гимназията и в университета осъзнах, че това, което ме прави щастлива най-много е да помагам на другите, да ги мотивирам да постигат целите си и да надхвърлят себе си. Това, което съветвам приятелите, близките и изобщо познатите си хора, които са изпаднали в затруднение или трябва да вземат трудно решение е следното: Не слушайте хората, които ви казват, че няма как да постигнете нещо, каквото и да е то. Аз лично се чувствам най-добре в академичната среда и, макар че доста пъти съм чувала, че това е непосилно за мен, няма смисъл или няма да успея, смятам, че мястото ми е там.

Какви са интересите на Вашите студенти? Каква част от тях ще се стремят към реализация във финансовия сектор?

Студентите, на които водя упражнения, са все още втора година от общо четири. Те тепърва започват да се ориентират към кандидатстване за летни стажове, но разбира се доста от тях се интересуват от позиции във финансовата сфера. Това, което аз намирам за най-изумително е огромният процент хора, които се интересуват от инвестиционно банкиране. Странното е, че дори тези, които си намират такива стажове, предпочитат да се върнат на работа или като консултанти, или като квантови анализатори. Инвестиционните банкери в днешно време нямат нищо общо с нашите представи, изградени от филмовата индустрия преди години.

Интерес за нашите студенти ще представляват стажовете Ви като анализатор в J.P. Morgan Chase & Co. А и симулациите ще бъдат свързани с интервюта, които биха подготвили кандидатите за подобно предизвикателство. Ако един студент иска да попадне в подобна институция, трябва ли задължително да е от т.нар. таргет университети?

Отговорът на последния въпрос е категорично не. Компаниите оценяват факта, че ако подбират кандидати от едни и същи университети, то не гарантират така желаното разнообразие (diversity). През последния ми стаж в J.P. Morgan миналото лято, бяха наети около десетина ученици от Политехническия Университет в Букурещ. Това се дължи само на факта, че предишната година е имало един стажант от този университет, който се е представил отлично и е изявил желание да установи връзката между компанията и неговия университет. Всяка компания си има профил на кандидата, който търси да наеме. Ако Вашия профил съвпада с търсения, ако имате същите приоритети, ценности и разбирания, имате почти сигурно място в дадената компания. От друга страна интервютата са двустранни процеси – както те преценяват дали Вие отговаряте на критериите, така и Вие трябва да прецените дали бихте работили там с удоволствие.

Освен академичната подготовка, какво друго търсят в подбора във финансовите институции в Лондон? Личностни качества, умения, опит?

Всяка институция търси различни качества. Най-добрият подход при кандидатстване, според мен, е да се провери какво е мотото на компанията. Например, мотото на JP Morgan е: First class business in a first class way. Когато го прочетох за първи път си казах, че бих работила именно в компания, която предоставя най-добрите продукти, решения и услуги на клиентите си по най-коректния начин. Тоест, четейки мотото на компаниите, Вие можете да разберете много за техния начин на опериране. Другото, което е от огромно значение са техните ценности (core values). Например в Lloyds Banking Group главната ценност е клиента. Всичко се прави само и единствено за максималното удовлетворение на клиента. Колкото до това, което търсят като цяло институциите, със сигурност опитът е на последно място. Те знаят, че младите кадри най-вероятно нямат опит в индустрията и това е напълно нормално и разбираемо. Добрите и успешните компании търсят най-вече мотивация за развитие и за учене (motivation to develop, and willingness to learn). Повечето от нещата, изучавани в университета или училище, са напълно теоретични. В бизнеса нещата седят по друг начин и добрият кандидат иска, има желанието да се учи. Също така работата в екип е абсолютно задължително умение. Така че аз обикновено съветвам хората да пишат в CV-тата си спортове, хобита, интереси, че дори и ниско квалифициран труд, които включват умения като работа в екип. Ако по време на обучението си сте работили в сферата на ресторантьорство, магазинерство или каквото и да е, е изключително голям плюс за Вашата кандидатура. Всичко, което сте правили, Ви е научило на нещо и най-важното е, че няма срамна работа или такава, която не заслужава да бъде включена във Вашите документи.

Кое е най-важното, което научихте по време на стажовете в J.P. Morgan Chase & Co?

Ако трябва да съм напълно откровена с Вас, научих се на търпение. J.P. Morgan е компания с над 260 000 служителя. Всяко едно задание (task), което аз или някой от моя екип върши, трябва да бъде одобрено от някой мениджър или човек на по-висок пост в йерархията на компанията. Научих се, че не всичко зависи от мен и че понякога максимализмът ми изиграва лоша шега. Човек трябва да бъде търпелив, да разбира всички страни в комуникацията, да изслушва останалите, да се опитва да извади положителни и отрицателни страни на техните аргументи по най-колегиалния и интелигентен начин, без да се опитва да налага своето мнение. Макар и само стажант, никога не съм се чувствала по-малко важна в дискусии и срещи с хора от много високия мениджмънт, именно защото аз подхождах с уважение и разбиране и получавах съответното в замяна.

Какъв е профилът, според Вас, на един успешен финансов анализатор?

Успехът за мен е субективна величина. Аз го разбирам като съвкупността от постижения, било то професионални или лични, които ни правят щастливи и ни мотивират да продължаваме да се подобряваме. Успешният финансов анализатор със сигурност става за работа сутрин с удоволствие, защото знае, че отива на работа в един прекрасен екип от хора, които са отдадени на клиента и на доставянето на безупречни услуги. Също така е човек с търпение и аналитично мислене, човек, който осъзнава, че няма нищо лошо или грешно в това да сбърка, да направи грешен анализ или модел, но е готов да даде всичко от себе си да поправи грешките, ако има такива, и да помага на всички останали в екипа си, за да могат заедно с общи усилия да допринесат за доставянето на точното решение.

С какво се занимавате извън университета?

Занимавам се с хора, колкото и странно да звучи. Обичам да прекарвам време с най-различни хора, с приятели, да правя нови контакти и най-вече да помагам на хората в затруднение. Още от училищните ми години си падам малко алтруист, макар че естествено съм си патила. Държа много на приятелите си и правя всичко възможно по силите си те да са добре. Освен това, което е приоритет разбира се, обичам да играя баскетбол и компютърни игри. Напоследък започнах да чета философия, но Хегел се оказа доста труден за мен.

Обмисляте ли вариант да продължите кариерното си развитие в България?

Спрях да планирам за толкова напред принципно. На този етап знам, че завърша ли докторантурата си в Германия, с удоволствие бих се върнала на родна земя. За работа и кариера ще го мисля тогава.

Ако с едно изречение имате възможност да вдъхновите студентите, които в момента имат повече мечти, отколкото опит, какво ще им кажете?

Ако някой ви каже, че не можете да постигнете целите си, просто се усмихнете и им покажете, че това не е вярно.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Карол семестър 2017!

Когато беше участник в Арт семестър преди две години отново беше студент в НХА, но бакалавърска степен. Какво се промени от тогава досега за теб като творец?

Промени се гледната ми точка, изяснявам си някои идеи и имам малко повече смелост и свобода.  Творците всеки ден имат нещо ново в главите си и разглеждат нещата от различни ъгли, така че тази пластика в усещането за изкуство си я има винаги.

Как всяко едно от изкуствата, с които се занимаваш развива уменията и те вдъхновява в другите области?

Когато рисувам или снимам се вдъхновявам за приложни идеи, по-рядко, но именно нематериалното ми помага да премина към материализирането от природна структура например в обект. Реално няма формули, трябва да експериментираме и да даваме воля на въображението си. Ако постигнем това, другото се нарежда от само себе си, защото ако имаш очи да заснемеш даден цвят, да направиш композиция и да развиеш идея, то можеш да го направиш и с друга медия или материал.

Успяваш ли да „управляваш” многото си идеи, без да се изгубиш в тях и различните изразни средства?

Не се губя, по-скоро се колебая, когато се стигне до момента на избор и подбор, а да ги управлявам не мога и не искам, те си имат своите пътища.

В Арт семестър винаги провокираме художниците да нарисуват инвестиция. Сега, след като имаш знанията и опит от прилагането им, какво би нарисувала на белия лист?

Усещането си за момента, дайте ми листа и започвам.

А как разглеждаш модата? Като индустрия, бизнес с много пари или изкуство?

Сега я разглеждам като всичко това, но идеалистичната ми идея за мода е, че тя е изкуство, което започва от скицата и идеята. Мой любим дизайнер е Карл Лагерфелд, той показва как илюстрира идеята си, рисува я, после продължава да разлива боите по листа си и създава представата си за сцена, а после започва работата. Резултатите са видими и в мащаби, които почти никой друг не може да направи. Това е модата – един свят от идеи, изграждащ други планети. Мисия. Не е за всеки, хората трябва да знаят че е необходим талант на първо място, после да правят големи инвестиции.

Сега в Карол е показана твоята фотографска изложба „Варно с оригинала”. Но не се опитваш да предадеш вярно оригиналите. Предпочиташ да покажеш различна гледна точка или да създаваш нова действителност, показвайки очевидното?

Показвам усещането си  за видимо и невидимо, игра чрез сенки, светлини и по-деликатни моменти, които често сме способни да подминем в ежедневието си.

В Арт семестър ще разкажеш на участниците как Италия може да се превърне от мечта, в…работа. За един студент това е чудесна възможност. Как си представяш кариерата си там? Какво искаш да ти се случи?

Ако трябва да съм честна, не си представям ситуации и картини, а го приемам като един обмен на опит и като шанс да науча нови неща свързани не само с изкуството, а и с неговата същност. Ще дам всичко от себе си, а пък ще става каквото трябва…

С какво ще  предизвикаш участниците в Арт семестър 2017?

Ще ги предизвикам да дадат воля на смелостта си да експериментират, да творят и ще си поговорим за нещата, които вълнуват всички ни.

Благодаря ти, очакваме те на живо в Арт семестър!

Казваш, че твоята мисия е да помогнеш на 1 млн. българи да живеят по-добре и да станат по-богати като управляват по-умно парите си. За тези години, в които организираш обучения, на колко човека помогна?

Не съм правил точни сметки, но месечно достигам до над 100,000 човека със статиите си в SmartMoney.bg, списание Мениджър и още няколко сайта, за които пиша. В обученията на живо съм помогнал на над 5,000 умни и мотивирани българи да направят първите си крачки в света на личните финанси и да подобрят положението си. Всеки ден получавам поне по 20-30 писма от хора, които ми благодарят за положителната промяна в техния живот. Също така, два пъти в месеца изпращам безплатен бюлетин до над 9,000 човека с практични съвети за техните финанси. Може и да звучи като прекалено амбициозна цел, но нещата се получават, когато имаш ясна посока и следваш правилните стъпки.

С какво хората на изкуството са по-различни от другите, когато става дума за управление на личния бюджет?

От моя опит мога да кажа, че повечето хора на изкуството са по-далеч от семейни бюджети, записване на разходи, инвестиране, застраховане и други. Обикновено, те слагат една преграда пред себе си, че нямат финансово образование и не разбират от тези неща. За мен, умението да управляваме добре парите си е ключово за XXI век, независимо с какво се занимаваш и творците не правят изключение.

Има ли кратък и ясен аргумент, който обезоръжава противниците на тезата, че всеки може да постигне финансова независимост?

Щом някой е постигнал нещо в България, значи и аз мога да го направя. Както във всяка друга дейност обаче, не повече от 5% стават наистина добри в това, което правят. Така е и с финансовата свобода. Всеки иска да я постигне, но малцина са готови да платят цената за това.

Повечето хора на изкуството са фрилансъри. Нямат сигурни доходи, разчитат на продажби. Какви специфични знания са нужни, за да успее един художник, примерно, да планира финансовото си бъдеще въпреки това.

За хората, които нямат постоянни доходи е от особено значение да планират добре постъпленията и разходите си. Друго съществено нещо е да помислим какво ще правим, ако за определен период останем без доходи или не сме в състояние да творим. За щастие, има начини да не се тревожим за тези неща. Основните са авариен фонд, който да покрие разходите ни за поне няколко месеца, и второто са здравните застраховки, които ще покрият непредвидените ни разходи за изследвания, лекарства, болничен престой и други.

Имаш ли наблюдения, че повечето хора се смятат за финансово грамотни, без това да отговаря на истината?

Това е така и това не е само мое наблюдение. Доказват го многото изследвания, които се правят в България. Първо се пита са самооценката на даден човек по отношение на неговата финансова грамотност, а след това се проверява на практика с различни задачи и въпроси. Между двете оценки има съществена разлика. Ако трябва да търсим причина, то това е, че темата за парите е табу в България и много хора не искат да споделят за личните си финанси и да искат съвети за тяхното управление.

Кои са най-честите заблуди, с които се сблъскваш?

Те не са заблуди, а по-скоро стари ограничаващи вярвания, които са ни от детството. Едно от тях е, че трябва или да се богат, или щастлив, но не може и двете. Всеки, ако помисли, ще установи, че това не е така. Другото е, че парите не са важни и това са „просто пари“. Това са думи на хора, които не могат да управляват добре парите си и те никога не се задържат при тях. Има още много такива, но тях ще ги обсъдим на лекцията.

А кой е най-задаваният въпрос по време на обученията ти?

Как да стана богат бързо и лесно. Дори това да се случи (лотариите предлагат такава възможност), милионите ще се стопят само в рамките на няколко години, защото ние не знаем как да ги изкарваме и да ги спестяване, а само да ги харчим. Ако нещо е дошло лесно и бързо при теб, това е плод на случайност и не е ценно. Аз сам имам възможност да общувам с много богати хора и те са доста отговорни към техните пари и не ги пилеят.

Получаваш ли обратна връзка от участниците след това, разказват ли ти какво и как се е променило в живота им?

Да, аз държа на дългосрочните взаимоотношения и редовно правя срещи на живо или онлайн на завършилите нашите обучения. Това е най-голямата ми радост, когато те споделят, че животът им се е подобрил и аз съм спомогнал, макар и с малко, това да се случи. Аз съм винаги готов да дам съвет или да поговоря с някого.

Имаш своя класация на 10 книги, които всеки предприемач трябва да прочете. Ако трябва да направиш списък с поне 3 книги, които всеки творец трябва прочете заради финансовата си грамотност, кои биха били те?

Най-добрите книги са тези, които променят нашето мислене. Ако трябва да направя топ 3 на книгите, които са променили моето отношение към парите, то това са „Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки, „Мисли и забогатявай“ на Наполеон Хил и „Даото на Уорън Бъфет“ от Мери Бъфет и Дейвид Кларк.

Как успяваш да разбиеш мита, че нещата в книгите не са приложими за България. Казват го и обикновените хора, и предприемачи, и студенти, и преподаватели…

Правя го както и останалите неща – с личен пример и като давам трибуна на успешните хора, които са постигнали целите си с четене на много книги.

Разкажи една емблематична история за промяна в отношението към парите, която е променила успеха на някои от твоите ученици.

Промяна в мисленето и отношението е бавен процес, който изисква отдаденото и последователност. Интересни са причините, които го предизвикват. Обикновено, това са критични ситуации, като липса на пари за извънредни разходи, пожар или друго природно бедствие (което унищожава нашия дом), и други, които ни разтърсват и сме готови на драстични промени в нашия начин на живот. Историите са много, но една от последните е, че читател на сайта, с когото говорих няколко пъти миналата година, ми писа, че е преодолял най-трудния момент в живота си – огромни задължения и липса на пари (дори за наем на жилище и лекарства). Това го е направил, като е приложил на практика нещата, за които си говорихме.

За втори път ще бъдеш гост-лектор в Арт семестър. Тази година как ще провокираш творците от Арт семестър?

Нека остане изненада.

А ти какво би искал да научиш от участниците в Арт семестър?

Най-ценното нещо, което получавам от участниците в различните обучения е да надникна в техния свят, техните мисли, техните страхове и тяхното отношение към това, което правя.

Благодаря ти, очакваме те на живо в Арт семестър!

Носителят на стипендията за тази година – Никола Каравасилев беше в друга точка на Азия, в индийския град Бхубанешвар, където в момента се провежда Международна олимпиада по астрономия и астрофизика. Миналата година той получи единодушната подкрепа на журито освен за научната си дейност, за своята педагогическа работа като ръководител на националния отбор по астрономия и водените от него школи, и като комуникатор на науката. При получаването на стипендията, той призна за една своя мечта – да оборудва малката си стаичка във Физическия факултет, където обучава учениците, със съвременна апаратура за измервания. Каква апаратура е купил и какво се е променило в начина на подготовка, докторантът показа във видео, с което заведе журито в своята лаборатория.
Негов колега, астроном, беше един от четиримата финалисти в конкурса тази година и единствен с тема от фундаменталната наука. Александър Куртенков, който е почти на финала на своята работа, е докторант във Физическия факултет на СУ, катедра „Астрономия”, с тема на дисертацията Червените нови като продукт на звездни сливания. От 14 годишен се занимава с астрономия, на 19 вече е оператор на двуметров телескоп в Роженската обсерватория. Наблюдавал е феномен и за първи път е успял да проведе целенасочено изследване, в което е въвлякъл 22-ма учени от 10 държави, а публикациите му вече са 12 пъти цитирани от учени в различни точки на света, между които университетите в Принстън, Охайо и Калифорнийския университет, Сан Диего.
Вторият докторант-финалист от СУ беше Драгомира Стоянова, Биологически Факултет, Лаборатория „Нанобиотехнология” Катедра „Обща и промишлена микробиология”. Работи по темата Оценка на антимикробния потенциал на химически и физически синтезирани нанокомпозитни материали и тяхното приложение. Поради интердисциплинарния характер на бионанотехнологията, е част от екип с учени в областта на биологичните, физическите и химически науки. Резултатите, освен изясняване механизма на действие на наноструктурните материали, ще имат практическо приложение в наномедицината, клиничната практика и екологията.

Люба Димова, четвъртият финалист, е докторант във Физическия факултет на СУ, катедра „Метеорология и геофизика”, с докторантска тема Моделиране на цунами, генерирани от земетресения и свлачища в Егейско и Черно море. Работи с научен ръководител от Университета в Болоня и използва модели, предоставени от италианските й колеги. Симулациите се правят за първи път у нас и ще позволят да бъде направена карта на риска за Черно море, ще помогнат при изготвянето на прогнози за въздействие на цунами и наводнения по бреговете, както и в системите за ранно предупреждение, каквито у нас няма изградени.
В конкурса за докторантска стипендия за 2017г. участваха над 20 редовни докторанти от различни университети в страната. За първи път имаше кандидати от Стопанската академия в Свищов, Пловдивския университет, Минно-геоложкия университет и Медицинския университет в София.

Годишната стипендия на Карол, в размер на 8000лв., се дава за пета година. Досегашните носители са от Софийския университет, Университета по архитектура, строителство и геодезия и Техническия университет в София. Всеки от носителите на стипендията участва в журито и гласува в конкурса за избор на нов стипендиант на Карол.