Д-р Владимир Божилов тази година е част от журито за избор на носителя на докторантската стипендия на Карол.

Благодаря, че приехте поканата на Карол да бъдете част от нашето жури!

– Благодаря за възможността да бъда част от една от най-щедрите и престижни научни стипендии, предоставяни на български млади учени. Днес е все по-важно бизнеси с дългосрочна визия да стимулират докторантите по природни науки така, че те да изберат да реализират своя научен труд в България и след защитата на дисертацията си. Убеден съм, че инициативата на Карол е един от добрите дългосрочни примери, които показват, че у нас науката се цени не само от обществото, но и от бизнеса, при това на едно много адекватно ниво.

Преподавател, изследовател, комуникатор…Коя е каузата, която Ви въвлича в толкова много активности, свързани с науката?

Мотивира ме любовта ми към науката и към споделянето на научните резултати на разбираем за всеки език. Вярвам, че ако искаме да живеем в по-добро, по-знаещо, по-толерантно и хармонично общество, трябва сами да го създадем и да  бъдем пример за останалите, че това е изпълнима задача. Работата ми като учен ми позволява да правя наука в България, като преподавател – да мотивирам млади колеги към кариера в астрономията, а като комуникатор – да представям защо научния труд е важен за обществото. На практика, за мен това е една задача, погледна от различни ъгли.

Избрахте да останете и работите в България. Щеше ли това да се случи, ако нямахте възможност след докторантурата си да останете на работа във Физическия факултет?

Един от големите проблеми у нас е, че след защита на докторска степен рядко има свободни позиции в областта на науката, които да позволяват на младите учени да продължат работата си. Причината е, че у нас на практика няма реално работещи пост-докторантски програми. В резултат много колеги избират да работят и да се реализират в чужбина или просто напускат науката. Ръководството на Катедра „Астрономия“ и на целия Физически факултет активно се стреми да стимулира и задържа младите учени и, в моя случай, мога само да бъда благодарен, че ме подкрепиха.

Работите активно за популяризиране на науката и искате да въвлечете повече млади хора. Показвате и разказвате колко интересна и важна е науката, печелите ученици и студенти, но всъщност не е ли много трудна реализацията на учените в България и не се ли превръща едва ли не в лична битка?

– Научната кариера не е лесна никъде по света – конкуренцията е голяма, а финансирането се определя на проектен принцип. Затова е важно младите колеги да са запознати с възможностите, предоставяни от различните програми на Европейския съюз например, и да имат ясна представа за трудностите, които съпътстват чистата наука като кариерно развитие.

В България сме изправени пред едно допълнително затруднение – доходите от научна и преподавателска дейност, извън тази по проекти, не стигат за базово оцеляване. Проектите не са безкрайни, не могат и не бива да служат като заместител на адекватно държавно финансиране. За мен е срамно български учени и учители да получават оценка за труда си, често близка до минималната работна заплата. Друг проблем е, че научната дейност на преподавателите във висшите училища се изисква за академично израстване, но не се отчита в заплащането.

Част от тези проблеми, надявам се, ще бъдат решени както чрез инструментите на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, така и чрез по-ясното разбиране на политиците, че без качествени и щедро финансирани наука и образование, развитие на истинско общество на знанието не може да има. Статистиката ясно показва, че всеки лев, инвестиран в наука и образование, носи многократно по-голяма възвращаемост. Ефектът не е мигновен, но е дълготраен и устойчив.

За много докторанти кариерата в науката приключва с получаването на докторска степен, ако не получат асистентски място в съответния университет. Екзистенциалните въпроси и битови проблеми заменят мечтите за личен принос в науката. Не малко млади учени, работили по значими проекти, постигнали значими резултати, остават без работа и се насочват в съвсем други сфери. Как според Вас може да се промени това?

– Ще допълня отговора на предишния въпрос с уточнението, че и в чужбина много физици, например, напускат научната дейност след защита на дисертация. От една страна, това е нормално – образованието по природни науки дава умения по аналитично мислене, по програмиране, обработка на данни и други ключови компетенции. Тези умения са приложими навсякъде: в IT технологиите, в банковите услуги, в икономиката и в бизнеса. Само че докторската степен по природни науки дава по-добра конкурентоспособност спрямо други кандидати, а заплащането в частния бизнес винаги е по-добро и привлекателно.

Втори основен момент е, че днес е много важно един млад човек да бъде гъвкав. Не е задължително да работите онова, което сте завършили. Ето защо е напълно естествено не всички млади доктори да станат професионални учени или преподаватели. Напълно нормално е също човек да сменя областите си на интерес, дори и в рамките на една и съща наука.

От друга страна, проблем съществува. В България например се наблюдават остра липса на учители по природни науки и липса на адекватно финансиране за научна дейност като цяло (няколко пъти под средното за Европа!). Проблемът, който трябва да бъде решен, е как да се изберат, стимулират и задържат най-добрите учени и учители. Решението за мен е просто и включва моментално удвояване на заплатите в научния и преподавателския сектор, но на цената на строги изисквания, включително за експертно владеене на поне един чужд език, постоянно повишаване на квалификацията, редовна (и стимулирана добре материално!) научна дейност, защита на докторска степен в ключови области и други. Ако науката и преподаването станат наистина високоплатена професия, автоматично интересът към нея от страна на младите естествено ще нарасне.

Трябва ли да търсим причините и в предприемчивостта на самите млади хора? Много от техните колеги по света търсят и намират възможности, независимо от факта, че не остават на работа в университета, където са завършили докторантура или постдок.

Младите хора у нас не са по-различни от тези в чужбина. Опитът ми показва, че ние сме също толкова предприемчиви, колкото и колегите от Европа, например. Разликата е в достъпа до финансиране, до информация, а често опира и до липсата на достатъчно добър контакт с опитни научни ръководители, които могат да насочат младия човек адекватно към една или друга кариера, била тя в науката, бизнеса или индустрията.

За колко спин-оф компании у нас се сещате? Колко автори на научни разработки успяват да продължат с реализирането на проектите си?

Сещам се моментално за две старт-ъп компании, създадени от или чрез партньорство на колеги от Физическия факултет на СУ. Сигурен съм, че са много повече, но е редно за тях да разкажат самите основатели, както и когато преценят – някои от тези проекти са в процес на изграждане и още не са на фазата на публично оповестяване.

Въпросът за приложението на научните разработки обаче е по-сложен. Научните публикации са свързани с добавяне на ново знание, което може да не е приложимо в краткосрочен план. Добър пример са законите на небесната механика, които започват още от трудовете на Кеплер и Нютон през XVI и XVII в. и стигат до работите на Алберт Айнщайн през ХХ в. Без разбирането на тези закони и на теорията на гравитацията, днес нямаше да са възможни спътниковата навигация или мобилните комуникации. Но в трудовете на Кеплер и Нютон не се говори за смартфони, нали? Просто науката действа с натрупване и понякога се налага външен човек да види приложението на идеята и да я реализира, понякога десетилетия след научната публикация. Ето защо без фундаментална наука, не може да има и приложна. В този смисъл е важно науката да има ефективен диалог с представители на бизнеса и индустрията. А държавното финансиране, ако е достатъчно и качествено, обезпечава наличието на качествена фундаментална наука, която да послужи на бизнеса като основа.

Какво прави този процес по-лесен в Европа, например?

В Западна Европа съществува ефективна връзка между бизнеса, научната и образователната система, включително висшите училища. Съществува развита индустрия, която предлага стажове на студентите, за да ги привлече на работа. Държавата, а и бизнесът, са разбрали значението на науката и образованието по природни науки и ги финансират активно. Защото кадрите за високотехнологичните производства стават все по-малко – както по света, така и в България. У нас обаче все още има предприятия и компании, в които се гледа на експертите като на лесно заменим ресурс. Което далеч не е така. Логично, тези компании постепенно губят своите експерти, което неминуемо води до загуба на конкурентоспособност.

Защо според Вас, българските университети не подкрепят студентски фирми, не насърчават, или поне не достатъчно, създаването на стартъпи?

Не бих казал, че българските университети не подкрепят студентските начинания, включително и създаване на старт-ъп компании. Доколкото знам, без да бъда експерт в публичната администрация, по-скоро липсва регулирана рамка или стратегия в тази насока. Ето предизвикателство, на което може да се търси решение или поне да се започне дискусия по въпроса.

Тази година тематичните области, в които ще търсим следващия носител на стипендията на Карол са Мехатроника и чисти технологии, Биотехнологии и Нанотехнологии. Очаквате ли да имаме повече кандидати от обикновено?

За първи път ще бъда в журито и нямам търпение да се запозная с колегите и техните проекти. Избраните области са изключително приложни и съм сигурен, че броят кандидати ще е равен, или дори по-голям, от обичайното.

Какви теми очаквате да видите?

Сигурен съм, че ще се запозная с иновативни проекти с голяма научна стойност. Надявам се част от тях да бъдат подходящи за създаване на продукт или продукти, които да допринесат пряко за благото на обществото.

Какво ще бъде Вашето послание за нашите докторанти?

Посланието ми е да не се отказват да следват мечтите си. Per aspera ad astra – „през трудностите към звездите“!.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас на финала на конкурса за докторантската стипендия на Карол!

Когато беше участник в Арт семестър преди две години отново беше студент в НХА, но бакалавърска степен. Какво се промени от тогава досега за теб като творец?

Промени се гледната ми точка, изяснявам си някои идеи и имам малко повече смелост и свобода.  Творците всеки ден имат нещо ново в главите си и разглеждат нещата от различни ъгли, така че тази пластика в усещането за изкуство си я има винаги.

Как всяко едно от изкуствата, с които се занимаваш развива уменията и те вдъхновява в другите области?

Когато рисувам или снимам се вдъхновявам за приложни идеи, по-рядко, но именно нематериалното ми помага да премина към материализирането от природна структура например в обект. Реално няма формули, трябва да експериментираме и да даваме воля на въображението си. Ако постигнем това, другото се нарежда от само себе си, защото ако имаш очи да заснемеш даден цвят, да направиш композиция и да развиеш идея, то можеш да го направиш и с друга медия или материал.

Успяваш ли да „управляваш” многото си идеи, без да се изгубиш в тях и различните изразни средства?

Не се губя, по-скоро се колебая, когато се стигне до момента на избор и подбор, а да ги управлявам не мога и не искам, те си имат своите пътища.

В Арт семестър винаги провокираме художниците да нарисуват инвестиция. Сега, след като имаш знанията и опит от прилагането им, какво би нарисувала на белия лист?

Усещането си за момента, дайте ми листа и започвам.

А как разглеждаш модата? Като индустрия, бизнес с много пари или изкуство?

Сега я разглеждам като всичко това, но идеалистичната ми идея за мода е, че тя е изкуство, което започва от скицата и идеята. Мой любим дизайнер е Карл Лагерфелд, той показва как илюстрира идеята си, рисува я, после продължава да разлива боите по листа си и създава представата си за сцена, а после започва работата. Резултатите са видими и в мащаби, които почти никой друг не може да направи. Това е модата – един свят от идеи, изграждащ други планети. Мисия. Не е за всеки, хората трябва да знаят че е необходим талант на първо място, после да правят големи инвестиции.

Сега в Карол е показана твоята фотографска изложба „Варно с оригинала”. Но не се опитваш да предадеш вярно оригиналите. Предпочиташ да покажеш различна гледна точка или да създаваш нова действителност, показвайки очевидното?

Показвам усещането си  за видимо и невидимо, игра чрез сенки, светлини и по-деликатни моменти, които често сме способни да подминем в ежедневието си.

В Арт семестър ще разкажеш на участниците как Италия може да се превърне от мечта, в…работа. За един студент това е чудесна възможност. Как си представяш кариерата си там? Какво искаш да ти се случи?

Ако трябва да съм честна, не си представям ситуации и картини, а го приемам като един обмен на опит и като шанс да науча нови неща свързани не само с изкуството, а и с неговата същност. Ще дам всичко от себе си, а пък ще става каквото трябва…

С какво ще  предизвикаш участниците в Арт семестър 2017?

Ще ги предизвикам да дадат воля на смелостта си да експериментират, да творят и ще си поговорим за нещата, които вълнуват всички ни.

Благодаря ти, очакваме те на живо в Арт семестър!

Казваш, че твоята мисия е да помогнеш на 1 млн. българи да живеят по-добре и да станат по-богати като управляват по-умно парите си. За тези години, в които организираш обучения, на колко човека помогна?

Не съм правил точни сметки, но месечно достигам до над 100,000 човека със статиите си в SmartMoney.bg, списание Мениджър и още няколко сайта, за които пиша. В обученията на живо съм помогнал на над 5,000 умни и мотивирани българи да направят първите си крачки в света на личните финанси и да подобрят положението си. Всеки ден получавам поне по 20-30 писма от хора, които ми благодарят за положителната промяна в техния живот. Също така, два пъти в месеца изпращам безплатен бюлетин до над 9,000 човека с практични съвети за техните финанси. Може и да звучи като прекалено амбициозна цел, но нещата се получават, когато имаш ясна посока и следваш правилните стъпки.

С какво хората на изкуството са по-различни от другите, когато става дума за управление на личния бюджет?

От моя опит мога да кажа, че повечето хора на изкуството са по-далеч от семейни бюджети, записване на разходи, инвестиране, застраховане и други. Обикновено, те слагат една преграда пред себе си, че нямат финансово образование и не разбират от тези неща. За мен, умението да управляваме добре парите си е ключово за XXI век, независимо с какво се занимаваш и творците не правят изключение.

Има ли кратък и ясен аргумент, който обезоръжава противниците на тезата, че всеки може да постигне финансова независимост?

Щом някой е постигнал нещо в България, значи и аз мога да го направя. Както във всяка друга дейност обаче, не повече от 5% стават наистина добри в това, което правят. Така е и с финансовата свобода. Всеки иска да я постигне, но малцина са готови да платят цената за това.

Повечето хора на изкуството са фрилансъри. Нямат сигурни доходи, разчитат на продажби. Какви специфични знания са нужни, за да успее един художник, примерно, да планира финансовото си бъдеще въпреки това.

За хората, които нямат постоянни доходи е от особено значение да планират добре постъпленията и разходите си. Друго съществено нещо е да помислим какво ще правим, ако за определен период останем без доходи или не сме в състояние да творим. За щастие, има начини да не се тревожим за тези неща. Основните са авариен фонд, който да покрие разходите ни за поне няколко месеца, и второто са здравните застраховки, които ще покрият непредвидените ни разходи за изследвания, лекарства, болничен престой и други.

Имаш ли наблюдения, че повечето хора се смятат за финансово грамотни, без това да отговаря на истината?

Това е така и това не е само мое наблюдение. Доказват го многото изследвания, които се правят в България. Първо се пита са самооценката на даден човек по отношение на неговата финансова грамотност, а след това се проверява на практика с различни задачи и въпроси. Между двете оценки има съществена разлика. Ако трябва да търсим причина, то това е, че темата за парите е табу в България и много хора не искат да споделят за личните си финанси и да искат съвети за тяхното управление.

Кои са най-честите заблуди, с които се сблъскваш?

Те не са заблуди, а по-скоро стари ограничаващи вярвания, които са ни от детството. Едно от тях е, че трябва или да се богат, или щастлив, но не може и двете. Всеки, ако помисли, ще установи, че това не е така. Другото е, че парите не са важни и това са „просто пари“. Това са думи на хора, които не могат да управляват добре парите си и те никога не се задържат при тях. Има още много такива, но тях ще ги обсъдим на лекцията.

А кой е най-задаваният въпрос по време на обученията ти?

Как да стана богат бързо и лесно. Дори това да се случи (лотариите предлагат такава възможност), милионите ще се стопят само в рамките на няколко години, защото ние не знаем как да ги изкарваме и да ги спестяване, а само да ги харчим. Ако нещо е дошло лесно и бързо при теб, това е плод на случайност и не е ценно. Аз сам имам възможност да общувам с много богати хора и те са доста отговорни към техните пари и не ги пилеят.

Получаваш ли обратна връзка от участниците след това, разказват ли ти какво и как се е променило в живота им?

Да, аз държа на дългосрочните взаимоотношения и редовно правя срещи на живо или онлайн на завършилите нашите обучения. Това е най-голямата ми радост, когато те споделят, че животът им се е подобрил и аз съм спомогнал, макар и с малко, това да се случи. Аз съм винаги готов да дам съвет или да поговоря с някого.

Имаш своя класация на 10 книги, които всеки предприемач трябва да прочете. Ако трябва да направиш списък с поне 3 книги, които всеки творец трябва прочете заради финансовата си грамотност, кои биха били те?

Най-добрите книги са тези, които променят нашето мислене. Ако трябва да направя топ 3 на книгите, които са променили моето отношение към парите, то това са „Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки, „Мисли и забогатявай“ на Наполеон Хил и „Даото на Уорън Бъфет“ от Мери Бъфет и Дейвид Кларк.

Как успяваш да разбиеш мита, че нещата в книгите не са приложими за България. Казват го и обикновените хора, и предприемачи, и студенти, и преподаватели…

Правя го както и останалите неща – с личен пример и като давам трибуна на успешните хора, които са постигнали целите си с четене на много книги.

Разкажи една емблематична история за промяна в отношението към парите, която е променила успеха на някои от твоите ученици.

Промяна в мисленето и отношението е бавен процес, който изисква отдаденото и последователност. Интересни са причините, които го предизвикват. Обикновено, това са критични ситуации, като липса на пари за извънредни разходи, пожар или друго природно бедствие (което унищожава нашия дом), и други, които ни разтърсват и сме готови на драстични промени в нашия начин на живот. Историите са много, но една от последните е, че читател на сайта, с когото говорих няколко пъти миналата година, ми писа, че е преодолял най-трудния момент в живота си – огромни задължения и липса на пари (дори за наем на жилище и лекарства). Това го е направил, като е приложил на практика нещата, за които си говорихме.

За втори път ще бъдеш гост-лектор в Арт семестър. Тази година как ще провокираш творците от Арт семестър?

Нека остане изненада.

А ти какво би искал да научиш от участниците в Арт семестър?

Най-ценното нещо, което получавам от участниците в различните обучения е да надникна в техния свят, техните мисли, техните страхове и тяхното отношение към това, което правя.

Благодаря ти, очакваме те на живо в Арт семестър!

Поздравления за наградата, която получихте от президента в началото на октомври и благодаря, че приехте поканата на Карол да бъдете част от нашето жури!

– Много благодаря за поздравленията! Тази награда е много висока чест за мен и съм изключително щастлива да бъда един от лауреатите за 2016 година. А това, което ме привлече да приема поканата да бъда член на журито на Карол е моето желание да подкрепя младите хора в България и всички които имат желание да инвестират в тях, като финансова група Карол. Аз също съм се занимавала с наука в България и знам, че има много трудности. Заради това, такива инициативи като стипендията на Карол, трябва да бъдат подкрепяни с голям ентусиазъм. Очаквам с нетърпение тазгодишните кандидатури.

За много български докторанти стои въпросът дали и как да продължат научната си работа, след като приключат с доктората си. Какъв беше въпросът пред Вас, когато решихте да кандидатствате в Центъра за квантови технологии в Сингапур?

– Научната работа е уникална с това, че дава много свобода и много възможности за пътуване и работа по целия свят. Даже може да се каже, че ако един млад учен не се е местил на всеки 1-2 години в различни институти, това се оценява като минус за неговата/нейната кариера. Поради тази причина аз кандидатствах за пост-док позицията в Сингапур, докато все още бях докторант. Набързо получих предложението за работа, с уговорката първо да завърша, и това много ускори моята докторантура, която аз направих за 2 години.

Освен качеството на науката, която се прави в Центъра за квантови технологии в Сингапур, другото което ме привлече бяха личните ми впечатления от Сингапур и не на последно място – стила на ръководството на Центъра. Един научен център или университет не трябва никога да бъде управляван от администратори, които се взимат на сериозно, а трябва винаги да се стреми да създава добра работна среда за своите студенти и учени. Администраторите винаги ще бъдат на второ място. След излизането ми извън България, съм щастлива да работя винаги на такива места и това за мен е вече нормата.
За съжаление, в България това далеч не е така и моите лични впечатления от БАН и СУ са доста негативни. Нека младите хора да знаят, че докато те са тези които пишат статиите, те ще бъдат по-важни от професорите, директорите и т.н.

Какви щяха да бъдат възможностите пред Вас, ако бяхте останала да работите в България?

– Поради много причини, една от които споменах по-горе, аз не бих се занимавала с наука в България. Причините са в управлението и администрацията, не толкова в липсата на пари. Благодарение на ЕС има много възможности за кандидатстване за грантове. Например, аз тази година спечелих Мари-Кюри индивидуална стипендия от Европейската Комисия с цел да бъде реализирана в България. Но това изглежда все по-малко вероятно, заради местната администрация.

Как избрахте Singapore University of Technology and Design, за да продължите работата си в областта на квантовата физика? В този университет не само няма други българи, но и няма хора от Източна Европа.

– SUTD е нов университет в Сингапур, който е създаден в сътрудничество с MIT. Неговата цел е да бъде база за научна работа на световно ниво, както и да бъде лидер в иновациите на преподаването. Аз съм щастлива да съм факултетен член от неговото основаване. Там научих много неща и осъзнах разликите между това да си пост-док и асистент професор. Разбира се, годината в MIT беше един допълнителен бонус, който много помогна за моето професионално развитие.

Какво промени в работата Ви специализацията в MIT?

– Най-вече ме запозна с наистина водещи учени и благодарение на нея видях как се прави наука и образование в най-доброто място на света. Тази година беше много интересна за мен, защото израснах като преподавател и учен, бях на много семинари и срещи и се запознах с много качествени хора. MIT е прекрасно място за работа и образование, пълно с умни и способни учени и студенти, но в същото време дава и необходимата за научната работа свобода.

Докторантите, които кандидатстват всяка година за стипендията на Карол, казват, че научната дейност в чужбина не може да се сравнява като условия на работа и възможности с тази у нас. Вашият опит открива ли база за сравнение?

– За съжаление, мога само да се съглася с докторантите. Но при тях позитивното нещо е, че ако са в добра група в България, с добър научен ръководител, те няма да имат проблем с реализацията в чужбина.

Студентите и докторантите в Южна Азия по-мотивирани и по-амбициозни ли са от нашите?

– Студентите със сигурност са много по-мотивирани, защото Сингапур набляга изключително много на образованието като необходимост за намирането на добра работа и това се знае от всички. Образованието там е голям приоритет и студентите знаят защо учат. Но разбира се, и в България винаги ще има много добри, даже изключителни, студенти и докторанти. Просто техният процент е по-малък.

Какво от добрите практики във Вашия университет смятате, че може да бъде приложено и у нас?

– На първо място е необходимо да се промени администраторското мислене и начина. по който се управляват университетите и научните институти в България. Ако бъде дадена свобода на добрите учени да пишат и печелят проекти, да харчат парите, които са спечелили, и да привличат добри хора в екипите си, бъдеще за науката в България ще има. За съжаление обаче, моите лични впечатления показват, че това далеч не е и често администрацията е истинска спънка в това да се прави наука.

Разбира се, също начина на преподаване може да се обнови като се включат нови технологии и методи. Например, метода на обърнатата класна стая, който е въведен в MIT и който ние използваме в SUTD. Както и включването на някои уебсайтове за следене в реално време на усвояването на материала от студентите.

Разкажете за Вашата работа в областта на квантовите компютри. Ще станат ли скоро част от живота, както сегашното, първо поколение?

– Квантовата механика описва поведението и взаимодействието на материята и енергията на нивото на индивидуалните атоми и субатомните частици. Ние интуитивно разбираме колективното поведение на частиците при много по-големи мащаби, но квантовите ефекти често са странни и контраинтуитивни. Такива квантови ефекти са суперпозицията (в която система едновременно съществува във всички възможни състояния с определена вероятност) и сплитането (суперпозиция на множество частици, в която техните свойства са корелирани помежду си). Използвайки тези уникални свойства за обработването на информация ни дава уникални и вълнуващи възможности в нови методи на обработване на информация чрез квантови компютри, точните измервания, метрологията, навигациите, комуникациите, квантовите симулации, и множество други области.

Моето научно портфолио е на границата на квантовата физика и информационната наука в областта на квантовото инженерство и контрол. Моите научни изследвания са в новите методи за използване на светлина за реализиране на желаните операции и прецизния контрол на атоми и молекули, които са градивните частици на квантовите компютри. Именно прецизния контрол (с допустима грешка по- малка от 0.0001) в реализирането на квантовите операции в присъствието на разрушителните ефекти на околната среда е в основата на практическата реализация на обработването на квантова информация чрез квантови компютри. Тъй като квантовите компютри са много чувствителни към околната среда, за сега тяхната реализация и широко разпространение остава в бъдещето. Повече информация за моята научна работа може да бъде намерена на моя страница http://elkyoseva.wixsite.com/elica-kyoseva

Когато човек участва в създаването на революционна технология, мисли ли за следващите стъпки? Мечтае ли за следваща революция?

– Като физик, аз се вълнувам от всички аспекти на науката, не само от квантовите компютри. Например, тазгодишното оповестяване на детектирането на гравитационните вълни беше изключително вълнуващ момент и за мен, макар аз да не работя в тази област. Тъй че, да, може да се каже, че мечтая за следващата революция, която не е задължително да има нещо общо с квантовите компютри.

Вашата научна кариера е вдъхновяваща и мотивираща за българските млади учени. Ако имате възможност да се обърнете към нашите докторанти, какво ще им кажете?

– Искам да им пожелая успех и да им кажа да вярват в себе си, да пробват късмета си, да бъдат смели и да кандидатстват. Също така да знаят, че това което е най-важно е тяхното изследователско портфолио е списъкът от публикации. С добри публикации тяхната диплома ще бъде призната навсякъде.

Благодаря Ви! Очакваме виртуалната срещата с Вас на финала на конкурса за докторантската стипендия на Карол!

С още няколко българи участвате в създаването на Blueprint Investment Fund – един изцяло студентски проект при това във финансовото сърце на Европа. Как се случи това?

– Годината беше 2009. Остатъчните трусове след разпада на Lehman Brothers все по силно се усещаха. Както сигурно предполагате, българските студенти не ги очакват точно с “отворени обятия” в инвестиционните банки, особено в конкретната икономическа обстановка. С моя близък приятел – Атанас Димитров (сега работи като Credit Analyst в CommerzBank), въпреки всичко бяхме решени да успеем да си намерим нашето място. По това време имаше инвестиционен клуб в университета, но доста слабо менажиран. На следващите избори практически направихме “takeover” на клуба, с конкретен плам да го реструктурираме и да внесем свежи идеи. Отне доста работа, но в крайна сметка се получи доста добре, а и накрая имахме доста интересни истории да разказваме по интервютата и банките ни взимаха доста по-насериозно.

Какво се случва днес с фонда?

– Фондът продължава да съществува и се предава на следващите генерации. Някои от старите мениджъри все още имат собственост в някои от портфолиата, но аз лично трябваше да се откъсна по регулаторни причини, поради това че нямам право да взаимодействам с други инвестиционни дружества, освен мои клиенти.

Разделихте се с този проект, за да работите за KPMG. Как избрахте следващите кариерни стъпала?

– KPMG беше добро начало, особено предвид обстоятелствата и икономическата обстановка. Свободни позиции в областта на корпоративните финанси почти нямаше по това време. Научих доста неща – компанията отделяше сериозен ресурс за подготовка на кадрите си. В последствие разбрах обаче, че темпото и хоризонта, който търся, бих постигнал само ако продължа напред. По това време излезе възможността с Nomura, и се възползвах.

В какво се състои работата Ви в Nomura?

– Аз съм Investment Banking Associate, покриващ ТМТ сектора. Работата ми се състой в това да анализирам конкретни ситуации в които наш клиент иска да купи/продаде компания или актив. Това включва оценка на съответния актив, както и стратегическите възможности около ситуацията. На позицията на която съм вече имам мениджърски функции и отговарям за работата на младши колеги.

Има ли я в работата Ви тази динамика, която има в спортовете, които обичате?

– Хаха… Бих казал, че точно такава динамика трудно би усетил и човек в професионалния спорт. Мога да го сравня със спешно отделение, само че с всеки пациент си на таймер.

Кои са тенденциите в инвестиционното банкиране в Европа, които Вие бихте откроил?

– В момента, особено в Европа, секторът търпи сериозно реструктуриране, главно поради политически/регулаторни следствия от последната криза. Конкуренцията става все по голяма, където Американските банки надделяват поради много обстоятелства, едно от които е големият ресурс, с който разполагат. В следващите 10 години тази индустрия ще претърпи сериозни промени. Моето виждане е че ще останат 3-4-5 големи банки, и niche-focused boutiques, като на фирмите в средата ще им е трудно да се справят.

Ако един студент би искал да се развива в областта на инвестиционното банкиране, кои са стъпалата, които задължително трябва да изкачи?

– Въпреки start-up културата, която все по силно напомня за себе си в последно време, нашата индустрия все още е място, което търси и привлича най-добрите, от най-добрите. Бих отговорил на живо на по-конкретни въпроси, но накратко: много е важно кандидатът да е показал ясна цел и целенасочено усилие за реализиране в съответната позиция. Изключително важно е да е правил качествени стажове, на качествени места. Всичко друго е плюс, но не гарaнтира успех. Процесът на наемане е много комплексен и се търсят хора, които не са добри само академично, но освен това имат характер и силно присъствие (не натрапчиво, естествено).

Може ли студент без стаж да кандидатства директно за работа?

– Може, но шансовете намаляват значително, ако кандидатът не е от топ 3-5 университет, и не се отличава с други качества.

С какво ще бъде атрактивна тази професия през следващите години?

– Конкретното звено, в което съм не би било възможно да бъде автоматизирано, както например търгуването. Въпреки всичко се забелязва тенденция в която очакванията за единица работа нарастват, икономически не е обосновано. С две думи – ако успее човек да влезе и да види, работата предлага много сериозни предпоставки за развитие (почти несравнимо с никоя друга професия), въпросът е дали съответния кандидат/ка е готов/а на жертвите, които тази работа изисква.

Ако с едно изречение имате възможност да вдъхновите български студенти, които в момента имат повече мечти, отколкото опит, какво ще им кажете?

– Предпочитам на живо да им споделя, ще им кажа: Това къде се намираш в момента не е никаква индикация, къде можеш да бъдеш/стигнеш. Преди всичко, трябва да си изкючително наясно със себе си какво искаш, а другото е функция от усилията които положиш. Няма невъзможни неща, но трябва и да се внимава с timing-а. Трябва да се мисли и на къде духа вятърът, не за след 2, а за след 20 години, защото израстването/успехът е процес, а не следствие. И за да се случи както трябва е нужно да се позиционираш, колкото може по-добре.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Карол семестър 2016!