Темата на Вашата лекция в Карол семестър е свързана с математиката във финансите или математиката като алтернатива на финансите. Вие как направихте своя избор?

Едно от най-ключовите фактори при взимане на решения за бъдещето е наличието на опции. В предпоследната си година от бакалавъра аз кандидатствах за летен стаж на около 50 различни места, с идеята, че всяка една кандидатура, интервю или тест е невероятна възможност да получа опит и адекватна оценка на способностите си до момента. След като получих доста положителни отговори от най-различни компании, реших да приема предложението на J.P. Morgan с идеята, че самата позиция изисква доста знания по математика и аналитично мислене. Прекарвайки две поредни лета като стажант в компанията, аз научих изключително разнообразни по същество и полезни знания, както за самия бизнес, така и за приложенията на математиката в индустрията. Независимо от крайното ми решение да продължа кариерата си в академичната среда, дълбоко в себе си вярвам, че човек винаги трябва да изпробва различни варианти, да изкара краен период от време в различни компании, индустрии и сектори, за да може да извлече максимално много от всички места и да прецени сам за себе си коя от възможностите най-добре пасва на самия него/нея. Съответно аз осъзнах, че се чувствам най-добре в академичната среда именно чрез стажа си в банката.

Математическото моделиране и компютърните технологии през последните години са ключови за финансовия сектор. Каква е Вашата прогноза, как ще продължи тази тенденция?

Математиката и компютърните технологии, както за щастие, така и за съжаление, от доста години насам са абсолютно неразделни от финансовия сектор. Количеството информация, което се обменя почасово, че дори и поминутно, е от такава величина, че няма как да бъде обработено от човек или не-компютър. Хубавата страна на нещата, произлиза от факта, че това ускорява развитието на науката и технологиите. Не чак толкова хубавата страна е, че всички тези модели, системи, софтуери и прочие стават изключително трудни за поддръжка.

Преподавателската работа ли остава Ваш приоритет или след магистратурата обмисляте и други възможности?

От 01.07.2017г. започвам своята докторантура по математика в Университета в Кьолн. В последните години от гимназията и в университета осъзнах, че това, което ме прави щастлива най-много е да помагам на другите, да ги мотивирам да постигат целите си и да надхвърлят себе си. Това, което съветвам приятелите, близките и изобщо познатите си хора, които са изпаднали в затруднение или трябва да вземат трудно решение е следното: Не слушайте хората, които ви казват, че няма как да постигнете нещо, каквото и да е то. Аз лично се чувствам най-добре в академичната среда и, макар че доста пъти съм чувала, че това е непосилно за мен, няма смисъл или няма да успея, смятам, че мястото ми е там.

Какви са интересите на Вашите студенти? Каква част от тях ще се стремят към реализация във финансовия сектор?

Студентите, на които водя упражнения, са все още втора година от общо четири. Те тепърва започват да се ориентират към кандидатстване за летни стажове, но разбира се доста от тях се интересуват от позиции във финансовата сфера. Това, което аз намирам за най-изумително е огромният процент хора, които се интересуват от инвестиционно банкиране. Странното е, че дори тези, които си намират такива стажове, предпочитат да се върнат на работа или като консултанти, или като квантови анализатори. Инвестиционните банкери в днешно време нямат нищо общо с нашите представи, изградени от филмовата индустрия преди години.

Интерес за нашите студенти ще представляват стажовете Ви като анализатор в J.P. Morgan Chase & Co. А и симулациите ще бъдат свързани с интервюта, които биха подготвили кандидатите за подобно предизвикателство. Ако един студент иска да попадне в подобна институция, трябва ли задължително да е от т.нар. таргет университети?

Отговорът на последния въпрос е категорично не. Компаниите оценяват факта, че ако подбират кандидати от едни и същи университети, то не гарантират така желаното разнообразие (diversity). През последния ми стаж в J.P. Morgan миналото лято, бяха наети около десетина ученици от Политехническия Университет в Букурещ. Това се дължи само на факта, че предишната година е имало един стажант от този университет, който се е представил отлично и е изявил желание да установи връзката между компанията и неговия университет. Всяка компания си има профил на кандидата, който търси да наеме. Ако Вашия профил съвпада с търсения, ако имате същите приоритети, ценности и разбирания, имате почти сигурно място в дадената компания. От друга страна интервютата са двустранни процеси – както те преценяват дали Вие отговаряте на критериите, така и Вие трябва да прецените дали бихте работили там с удоволствие.

Освен академичната подготовка, какво друго търсят в подбора във финансовите институции в Лондон? Личностни качества, умения, опит?

Всяка институция търси различни качества. Най-добрият подход при кандидатстване, според мен, е да се провери какво е мотото на компанията. Например, мотото на JP Morgan е: First class business in a first class way. Когато го прочетох за първи път си казах, че бих работила именно в компания, която предоставя най-добрите продукти, решения и услуги на клиентите си по най-коректния начин. Тоест, четейки мотото на компаниите, Вие можете да разберете много за техния начин на опериране. Другото, което е от огромно значение са техните ценности (core values). Например в Lloyds Banking Group главната ценност е клиента. Всичко се прави само и единствено за максималното удовлетворение на клиента. Колкото до това, което търсят като цяло институциите, със сигурност опитът е на последно място. Те знаят, че младите кадри най-вероятно нямат опит в индустрията и това е напълно нормално и разбираемо. Добрите и успешните компании търсят най-вече мотивация за развитие и за учене (motivation to develop, and willingness to learn). Повечето от нещата, изучавани в университета или училище, са напълно теоретични. В бизнеса нещата седят по друг начин и добрият кандидат иска, има желанието да се учи. Също така работата в екип е абсолютно задължително умение. Така че аз обикновено съветвам хората да пишат в CV-тата си спортове, хобита, интереси, че дори и ниско квалифициран труд, които включват умения като работа в екип. Ако по време на обучението си сте работили в сферата на ресторантьорство, магазинерство или каквото и да е, е изключително голям плюс за Вашата кандидатура. Всичко, което сте правили, Ви е научило на нещо и най-важното е, че няма срамна работа или такава, която не заслужава да бъде включена във Вашите документи.

Кое е най-важното, което научихте по време на стажовете в J.P. Morgan Chase & Co?

Ако трябва да съм напълно откровена с Вас, научих се на търпение. J.P. Morgan е компания с над 260 000 служителя. Всяко едно задание (task), което аз или някой от моя екип върши, трябва да бъде одобрено от някой мениджър или човек на по-висок пост в йерархията на компанията. Научих се, че не всичко зависи от мен и че понякога максимализмът ми изиграва лоша шега. Човек трябва да бъде търпелив, да разбира всички страни в комуникацията, да изслушва останалите, да се опитва да извади положителни и отрицателни страни на техните аргументи по най-колегиалния и интелигентен начин, без да се опитва да налага своето мнение. Макар и само стажант, никога не съм се чувствала по-малко важна в дискусии и срещи с хора от много високия мениджмънт, именно защото аз подхождах с уважение и разбиране и получавах съответното в замяна.

Какъв е профилът, според Вас, на един успешен финансов анализатор?

Успехът за мен е субективна величина. Аз го разбирам като съвкупността от постижения, било то професионални или лични, които ни правят щастливи и ни мотивират да продължаваме да се подобряваме. Успешният финансов анализатор със сигурност става за работа сутрин с удоволствие, защото знае, че отива на работа в един прекрасен екип от хора, които са отдадени на клиента и на доставянето на безупречни услуги. Също така е човек с търпение и аналитично мислене, човек, който осъзнава, че няма нищо лошо или грешно в това да сбърка, да направи грешен анализ или модел, но е готов да даде всичко от себе си да поправи грешките, ако има такива, и да помага на всички останали в екипа си, за да могат заедно с общи усилия да допринесат за доставянето на точното решение.

С какво се занимавате извън университета?

Занимавам се с хора, колкото и странно да звучи. Обичам да прекарвам време с най-различни хора, с приятели, да правя нови контакти и най-вече да помагам на хората в затруднение. Още от училищните ми години си падам малко алтруист, макар че естествено съм си патила. Държа много на приятелите си и правя всичко възможно по силите си те да са добре. Освен това, което е приоритет разбира се, обичам да играя баскетбол и компютърни игри. Напоследък започнах да чета философия, но Хегел се оказа доста труден за мен.

Обмисляте ли вариант да продължите кариерното си развитие в България?

Спрях да планирам за толкова напред принципно. На този етап знам, че завърша ли докторантурата си в Германия, с удоволствие бих се върнала на родна земя. За работа и кариера ще го мисля тогава.

Ако с едно изречение имате възможност да вдъхновите студентите, които в момента имат повече мечти, отколкото опит, какво ще им кажете?

Ако някой ви каже, че не можете да постигнете целите си, просто се усмихнете и им покажете, че това не е вярно.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас в Карол семестър 2017!

Ако нищо не знаем за Вас, как ще се представите?

Един от многото българи, работещи в големите финансови центрове. Мисля, че в Лондонското сити или на Уол Стрийт има повече българи на глава от населението от колкото представители на повечето други нации за които се сещам. Това твърдение, разбира се, не е базирано на статистически анализ.

Не се появявате често в медийното пространство, но сега ще бъдете в компанията на амбициозни, любопитни и будни студенти. Със сигурност ще ви питат за Lehman Brothers. Какво бихте искал да разберат за историята, която може би някои от тях са изучавали в университета?

Препоръчвам книгата “The Devil‘s Casino: Friendship, Betrayal, and the High Stakes Games Played Inside Lehman Brothers”, която описва историята преди всичко на хората на върха, отколкото самите финансови операции и събития. Както често се случва в бизнеса, човешкият фактор е решаващ, а събитията и характерите са достоверно представени в тази книга, поне дотолкова, доколкото аз съм запознат.

За Вас лично какво е Lehman Brothers?

Голяма част от професионалният ми и житейски опит е резултат от работата ми в Lehman Brothers – за добро и за лошо.

Кое е най-важното, което лично Вие научихте там?

Lehman Brothers беше една от трите най-големи банки в областта, в която работя. Имах възможност да се уча от някой от най-добрите спетциалисти в тази област. Също, за щастие, моята работа не е свързана с поемане на риск, така че мога да спя спокойно че не съм допринесъл за краха през 2008 година.

Изградихте 9-годишна кариера в банката. Прескачахте ли стъпъла или имаше ясно начертана стълба, по която всеки може да върви при определени условия?

Не съм прескачал стъпала, но и много ясно начертана стълба не е имало и продължава да няма. Налага се да се реагира на променящите се обстоятелства. Във всеки смисъл на думата.

Имате ли представа колко българи работеха в банката, на какви позиции, как се развиха след това?

Горе-долу. През един период имаше 5-6 българи със същото фамилно име! Един от по-известните ми колеги в самото начало беше Кирил Сакскобурготски.

Какъв е начинът един амбициозен студент да попадне в банки като Lehman Brothers и Nomura?

Има различни начини, но първата стъпка е да разбере какво и защо иска да прави. Предимно за себе си, въпреки че в последствие това е важно и за интервютата.

Какво от японската бизнес култура беше най-предизвикателно за Вас, когато започнахте работа за Nomura International?

Хм, за сега не съм срещнал много големи „предизвикателства“ в това отношение. Работя предимно с европейски колеги и с европейски клиенти. Освен това, инвестиционното банкиране е един от най-глобализираните бизнеси и културните разлики не са толкова доминиращи, колкото в други области. Естествено, важно е човек да е адаптивен и да проявява усет за други култури. Например, не се опитвай да отговаряш на японски поклон, освен ако не си сигурен че знаеш как точно да го направиш…

Помага ли по някакъв начин The Bulgarian City Club в Лондон на българските студенти?

Със сигурност се опитва да помага. Бих казал, предимно като предоставя платформа за създаване на връзки. Напоследък нямам възможност да съм активен в клуба, така че може и да пропускам нови инициативи.

Ако с едно изречение имате възможност да вдъхновите бъдещи финансисти, които в момента имат повече мечти, отколкото опит, какво ще им кажете?

Всичко предстои – и най-доброто, и най-лошото. Не е много конкретно и не знам дали звучи вдъхновяващо, но ако ви звучи добре, значи вероятно ще ви хареса.

Благодаря Ви, че приехте да бъдете гост-лектор в Карол семестър 2015. Очакваме срещата с Вас на 3 юли!

До скоро.