Каква шапка носите? Аз като че ли най-често слагам зелена. Не сте ме виждали с шапка? Нито дори с жълта? Да не говорим за черна. Може би просто не сме участвали заедно в брейнсторминг.
Без изобщо да попитаме нашите участници в уъркшопа на Карол по време на Youth to Business дали носят шапки, направо им раздадохме такива. Шест цвята. Чували ли сте за шестте мислещи шапки на Едуард де Боно? Всъщност доста хора са чували, някои чели за този метод, други дори са били на семинара му в България. Но малко хора използват този подход. Защо ли? “Най-големият проблем днес е начинът на мислене, но по-големият е, че не го осъзнаваме като проблем.” Или както казва де Боно, нашата цивилизация продължава да е в плен на “Бандата на тримата” – Сократ, Платон и Аристотел, т.е. от тогава до сега, нищо не се е променило в начина ни на мислене.
Търсенето на истината и воденето на спор
характерни и за Ренесанса, си остават основните характеристики на днешното ни мислене. Това, което човечеството не е успяло все още да достигне, е да развие мисленето за създаване на стойност – липсващото четвърто колело на колата на човешкото развитие. Според създателят на шестте мислещи шапки, стандартното мислене обсебва всички области. И образованието, и бизнеса. Не си струва да се спори с това, нали?
Със сигурност ви се е случвало, когато колективно трябва да вземете решение и да обсъдите даден проблем да зацикляте по един и същи начин. Някой винаги отрича всяка идея. Други никога не дават идеи. Трети подкрепят всяка. Дори и да сте най-добрият фасилитатор, понякога не успявате да придвижите напред дискусията, защото тя се превръща в спор, на моменти в караница или пък в разводнен разговор, в който колегите свободно си разказват нещо, провокирано от темата и нищо конструктивно не добавят. Това се случва и при обсъждането на колективни задачи в академичната работа. И в реалния бизнес. И вкъщи.
Затова решихме да покажем как методът на паралелното мислене може да е много ефективен. Техниките на Едуард де Боно се използват в бизнеса най-често за разработване на продукти, услуги и процеси, подобряване на бизнес-процесите, вземане на решения, решаване на проблеми и конфликти, в маркетинга, продажбите, бизнес развитието, за подобряване на личната, екипната и организационната ефективност. В нашия случай –
вземане на решение за маркетингова концепция
Оказа се, че на практика не е толкова лесно да се абстрахираш от другите аспекти на проблема и да мислиш само в своя цвят. Самата симулация Маркетинг 3.0 за Финанси 3.0 предполага и знания, и креативност, и логика. Повечето студенти дори не се бяха замисляли, че начинът на мислене оказва влияние върху мислите, които се въртят в главата им и на резултатите, които получават. Много често мисленето е възпрепятствано, защото подсъзнателно приемате, че проблемът има ограничения и граници. А бариерите най-често ги поставяме сами.
Методът на шестте мислещи шапки е мислене в група, което позволява търсене на решения по творчески и безконфликтен начин. Не спор. Участниците не започват от предварително избрани позиции, а освободени от предубеждения. Обсъждането не е сблъсък на две или повече позиции, а съвместно рисуване на карта на проблемите, алтернативите и решенията. Това се оказа трудно за нашите 12 шапки, които в две или повече позиции, а съвместно рисуване на карта на проблемите, алтернативите и решенията. Това се оказа трудно за нашите 12 шапки, които в две
групи трябваше да играят своите цветни роли, без да спорят
Е, поспориха, но положиха и усилия да се придържат към правилата. На практика успяха да приложат шестте основни типа мислене, които прилагаме при вземането на решения. Разбраха и полезността на в това, че шапките отделно и последователно ни позволяват да отграничим, опростим и концентрираме процеса на мислене. И в двете групи имаше творческа атмосфера, която доведе до оригинални идеи. Ролите позволиха на всеки да казва и стига до неща, които иначе биха изложили на риск неговото “аз”. Носещите по принцип черни шапки веднага бяха разкрити, независимо какъв цвят слагаха върху главата си. Зелените и сините шапки също не останаха скрити, колкото и да се придържаха към казуса и условията.
Шестдесет минути мислене по даден проблем са достатъчни да се объркате и да се почувствате нещастни, беше казал някъде Джеймс Търбър. Когато обаче мислите паралелно, един отговаря за емоциите, друг за информацията, друг – за цялостния процес. И времето минава неусетно. Няма нещастни и объркани, а само по-вдъхновени, че ако всичко това го довършим и разработим ще се получи наистина нещо страхотно.
Всички сменяме шапките. Но шест шапки мислят повече от една. А резултатът е повече от цветен. Поне в нашите казуси.