Всички знаем, че говоренето по мобилния телефон, докато шофираме, е забранено, но почти на всички от нас се е случвало да нарушаваме тази забрана. Замисляли ли сте се как точно ни пречи говоренето по телефона? А защо смятаме, че говоренето с хендсфрий е безопасно и така ли е наистина?

Мозъкът на човек е устроен така, че когато говорим с някого се опитваме да визуализираме обекта и обкръжаващата го среда. От друга страна, можем да възприемаме цялостно само една картина от действителността около нас. Това е и основният проблем при говоренето по телефона, докато шофираме, а не само фактът, че едната ни ръка е заета, ако не използваме хендсфрий.

Говорейки с някого, ние несъзнателно се опитваме да си представим къде е той и каква е точно обстановката наоколо, затова много често по телефона задаваме и въпроса „Къде си?”. Така концентрацията ни върху пътната картина вече е нарушена, дори разговорът да се провежда с хендсфрий. Времето ни за реакция в критична ситуация намалява.

Как да определите безопасната дистанция с предната кола при извънградско шофиране?

Сигурния начин да я определим е, когато колата пред нас премине покрай даден обект – броим хиляда, две хиляди, три хиляди, тогава трябва и нашият автомобил да премине покрай предмета. Така ще имаме достатъчно време за адекаватна реакция в непредвидена ситуация.

До преди месец и аз не се бях задълбочавала особено по тези въпроси. Но сега имам тази и много друга полезна информация благодарение на обучението на AMS Fleet и Q&S (Quality and Safety), на което присъствах.

Q&S (Quality and Safety) вече има разработен курс за обучения, адаптиран за българските пътни условия. Използват се чуждестранни инструктори с богат опит. Програмите са сертифицирани и са насочени към компании, които имат голям автопарк, професионални спедитори, таксиметрови компании, както и към индивидуални водачи на МПС.

Основната цел на тези инициативи е да се намали черната статистиака по пътищата. Данните за България за първите осем месеца на 2013 година са недвусмислени – 365 са смъртните случаи на родните пътища, ранените са близо 5 800, а общият брой на тежките катастрофи е над 4 500. Според информация, предоставена от Владимир Тодоров, председател на УС на Българската асоциация на пострадали при катастрофи: “Точно 95% от катастрофите са резултат от човешка грешка”.

Преминаването на подобно обучение коства минимална инвестиция на време и средства. И те си струват особено за забързания градски човек. Нека всеки от нас се замисли, когато разпределя личния или корпоративен бюджет за следващата година, не е ли време и в България съзнателно да започнем да повишаваме иформираността си за отговорностите, които носим на пътя? Всички искаме да няма жертви по пътищата, а това зависи от действията на всеки от нас.

Надявам се, че настоящият материал е положителна стъпка в тази посока, посоката на осъзнато и безрисково шофиране по българските пътища!