Борис Спиров завършва Испанската гимназия в София, след което следва BSc International Business and Modern Languages в Aston University, UK. Като част от следването си, Борис работи като плейсмънт студент за KPMG в Сантяго, Чили за период от една година, преминавайки през няколко департамента, включително Corporate Finance Advisory и Infrastructure/Project Finance Advisory.
След завършването си Борис се присъединява към немската ютилити компания E.ON в Англия като graduate trainee. До сега той е бил на няколко позиции, с фокус върху бизнес развитие и стратегически теми и в момента работи като инвестиционен анализатор в корпоративния Venture Capital тим на E.ON.
През септември 2015 Борис ще започне перманентна позиция като Strategy Manager в E.ON, фокусирайки се върху стратегията на onshore wind в избрани европейски пазари.
Тази година темата на Карол семестър е Професия Финансов анализатор. От гледна точка на твоя опит, един млад човек, когато започва кариерното си развитие към какво трябва да се стреми? Към определена професия или към позиция, която да му даде добър старт?
Смятам, че един млад човек трябва да потърси добра комбинация от работа, която му е интересна и работа, която е ценена, и с перспектива. В този смисъл считам, че е полезно човек да се отдръпне, да погледне дългосрочните тенденции в обществото и да помисли: „В какво ще е полезно да имам 10 години опит след 10 години?“.
Моето мислене, зад решението ми да отида в сферата на енергетиката, бе водено от това да бъда част от въвеждането на възобновяема енергия в Европа и да уча от първа ръка какво значи това за всички – не само за енегрийните компании, но за индустрията и обществото. Този сектор преминава през трансформация, която се случва веднъж на сто години и поради това очаквам опитът в него да е ценен занапред. Други примери за индустрии, които са обект на устойчиви макроикономически тенденции са бизнеси в сферата на биохимията и здравеопазването. Тези неща трябва да се случат, поради развитието на планетата и нейното население.
В контекста на финансите, това значи че един анализатор с опит в правилната индустрия ще е с едни гърди напред.
Като правило относно вида позиция, мисля че определящият критерий e колко време отделят директорите на компанията да мислят за твоята част от бизнеса? Независимо дали е Пазар (например Европа) или Функция (например Счетоводство). Това е добър индикатор за това какви възможности ще получиш за изява и дали уменията ти ще се ценят.
Може ли един студент или току що завършил бизнес или финансово образование да получи добра позиция, ако няма зад гърба си няколко стажа? Ти как избра стажа си в KPMG?
Стажът ми в KPMG за щастие бе улеснен поради съществуваща връзка между компанията и университета ми. Отидох в Чили, защото един от професорите ми ни каза, че ако не отидем сега в развиващ се пазар, ще става все по-трудно щом улегнем в Европа. Допълнително, бях заинтересован от финансовото консултантство и приех оферта в Одит с ясната идея, че от първия ден ще се боря за трансфер. За щастие нещата се развиха добре в тази насока след няколко опита.
При бизнес студентите конкуренцията е ожесточена. Европейските университети ги бълват на килограм. Това е и причината да познавам много хора, в това число и аз, които са правили много безплатни или злеплатени стажове преди да намерят нещо стабилно.
Има много начини да трупаш умения, било то чрез книги, курсове, демонстрация на собствена инициатива (примерно собствено портфолио от акции показва сериозен интерес).
Това, което винаги ще бъде най-високо ценено, е да покажеш истински „глад“ и решимост. Хората винаги са впечатлени от това и понякога са готови да преглътнат умения и знание, за сметка на „глад“.
Другият голям фактор, който отваря най-много врати е така нареченият нетуъркинг. В този аспект LinkedIn е безценен, а хората, завършили същия университет, семейни приятели или други близки групи трябва да са първата ти точка на контакт. Те са склонни да ти дадат достъп до собствената си мрежа, ако знаеш как да попиташ.
Смяната на различни позиции и контакта с различни департаменти и дейности направи ли по-лесен избора на това, с което искаш да се занимаваш?
Относно сменянето на позиции, ще бъда малко циничен и ще кажа, че не познавам млад човек, който да се занимава с бизнес, включително финанси, и да има истински непоклатима визия за бъдещето си. Между нашите собствени очаквания, митовете на обществото и реалността, всички правим настройки и калибрации по пътя. Важното е да следиш чуждия опит на близки и познати, за да не е нужно да правиш всяка грешка сам.
Много от студентите, които учат финанси си представят своето бъдеще основно в банковата сфера или в инвестиционни посредници и фондове. Как компаниите от реалния сектор успяват да привлекат финансови и инвестиционни анализатори?
На по-високите нива на корпорациите е лесно да се намерят бивши банкери или консултанти, които са потърсили по-различен баланс на живот. Това е ключът и нещо много по-ценно за някой, който иска да изгради семейство.
Ако човек влезе в корпорация от ниските нива, то той трябва съзнателно да се стреми към профилиране. Тоест трябва да влезеш в отделна тренировъчна програма по финанси и от там да се стремиш да избегнеш счетоводните и рипортинг функции, и да се концентрираш върху дейности фокусирани върху бъдещето и оценяване на инвестиции, например Internal M&A. Но все пак възможностите не са много и често се изисква гъвкавост за да растеш напред, например по-всеобхватни отдели като Business Development или Стратегия.
Подобна позиция за какво следващо развитие би била предпоставка?
Следващите стъпки зависят стриктно от желанията на човека. Корпорациите предлагат много широк набор от дейности. Според мен, много интересна опция е отделът, който изготвя препоръки за това как да се алокира капиталът на корпорацията сред различните й бизнеси. Тези функции често се казват Стратегия или Corporate Development.
Може ли да се каже според теб, че когато компаниите правят подбор, решаващ е трудовият опит, стажовете, а не образованието? Или имат еднаква тежест?
В повечето ситуации, хората търсят балансирани кандидати – някой с добро образование/оценки, но и някакъв работен опит. Бих казал, че у един млад човек, най-ценното нещо са капацитетът да учи и потенциалът да се развива. В този смисъл високите оценки и/или добрият университет винаги са добър знак. Но работният опит засвидетелства, че ти като кандидат можеш да си успешен и в реалния свят, а не само в академична среда. Също така, профилираните стажове в даден сектор са истинското мерило за интерес в сферата. Но като цяло е нормално всеки човек да е по-развит в даден аспект и така да компенсира слабостта си на друго място и мисля, че работодателите са гъвкави в този аспект.
Консултантските фирми и инвестиционните банки са единствените работодатели, за които съм сигурен, че имат стриктен фокус и изисквания относно образование от топ университет в съответната страна и почти не правят компромиси отвъд така наречените “target universities”.
Ако в срещата си с нашите студенти в Карол семестър трябва да дадеш три конкретни препоръки за старт на кариерата, кои ще са те?
- В университета бъдете с манталитета, че никой не ви дължи нищо и ще сте безработни до доказване на противното. Необходимо е, защото ще ви откажат не един или два пъти. Колкото по-рано започнете да мислите за тези неща, толкова по-добре.
- Всички решения се взимат от хора. В този смисъл, най-добре прекараното време е това, в което се запознавате и говорите с хора. За повечето млади хора да издирваш и говориш с непознати професионалисти не е нещо лесно и не идва естествено, но е най-добрият начин да прекарате времето си. Така ще научите за много нови възможности. Подържайте добре развит LinkedIn профил и го управлявайте активно.
- Научете за индустрията си и се научете как да се „продавате“ – чрез имейли, документи и интервюта. Два много полезни сайта с (почти) безкрайна информация по тези две теми са wallstreetoasis.com и www.mergersandinqusitions.com.
- Бонус: не задавайте въпроси, чийто отговор може да намерите в Гугъл 😉