Тя стана известна у нас през 2015-та година заради вестникарските заглавия и репортажи. Но не е журналистически етикет запомнящият се факт, че е „най-умната жена на планетата”. Фактът е безспорен още от 2003-та година, когато постига 192 точки от максимално възможните 200 на теста на Менса. Коефициентът на интелигентност на Даниела Симидчиева е по-висок от този на Айнщайн или Бил Гейтс. Всъщност, едва около 2% хората показват резултати над 140. Все още никой не е подобрил нейния резултат. Завършила е три университета – първо УНСС, след него Югозападния университет в Благоевград и Lund University в Швеция. От 2010 г. е директор на програма „Професионално обучение” и ЦПО при БСК. В периода 2011-2013 г. е председател на „Менса България”, пълноправен член на Mensa International – световната организация на хора с висок коефициент на интелигентност.

Призната сте за жената с най-висок коефициент на интелигентност през 2005-та година, а самият резултат е постигнат две години по-рано. Какво се случи, че именно тази година медиите, а покрай тях и всички ние разбрахме за това една тази година?

Още през 2005 година около името ми се вдигна голям шум. Тогава в България гостуваше Джон Рейвън – английски психолог и син на автора на теста на Менса Джон Рейвън (баща). След това на няколко пъти през няколко години бях обект на медиен интерес. През тази година беше преиздаден алманахът „1000 причини да се гордеем, че сме българи”. Името ми фигурира в него и това беше поводът и началото на тазгодишната медийна кампания.

Защо решихте да се явите на теста?

Бях в труден момент от живота си – чувствах се зле и имах нужда от външна оценка.

Как промени живота Ви този недостигнат досега резултат?

Периодично служи като аспиринче за самочувствието ми.

Отрази ли се признанието, че сте най-умната жена на кариерното Ви развитие?

Не. По-скоро обратното – имаше период, в който това ми създаде проблем при намирането на работа.

Вие сте решила и сте направила теста на една зряла възраст, след три академични образования. Щеше ли да бъде различно, ако това се беше случило, докато учехте в УНСС? За един млад човек в началото на кариерното му развитие това може ли да има друга тежест?

Би могло да има тежест и значение ако беше в днешни дни и извън България.

Преди години тестовете за интелигентност бяха по-популярни сред работодателите. Сега акцентът в подбора се измества към емоционалната интелигентност, дори към творческата интелигентност. Вашите лични наблюдения какви са? Работодателите у нас ценят ли резултатите от IQ тестовете?

Нямам впечатление, че е имало период, в който работодателите да са държали много на тестовете за интелигентност. А това, че напоследък все по-голямо значение придобива т.нар. емоционална интелигентност е, струва ми се, съвсем логично – тя може да бъде развивана и повишавана.

Как ученето през целия живот влияе на интелигентността според Менса?

Тъй като интелигентността, която Менса изследва, по твърдение на психолозите е вродена и не подлежи на чувствително развитие, то с ученето през целия живот повлияваме на други аспекти от персоналната ни интелигентност: емоционална, вербална и т.н., които са изключително важни за реализацията ни. С ученето подобряваме и актуализираме „базата данни”, с която разполагаме, без което в днешното динамично време просперитета е немислим.

Какви резултати бихте искали да постигнат Вашите деца?

Преди всичко да бъдат здрави и щастливи.

А как бихте провокирали студентите от Карол семестър, с които ще се срещнете на финала на тяхната едномесечна програма?

Запазете младежкия си устрем, бъдете неразумни, рискувайте. И непременно намерете работа, която ви харесва. Само човек, който върши нещо с любов, може да сътвори чудеса!