Нарекох изложбата на Анжела Минкова Duende, защото както самото понятие е трудно определимо, така и тя не може да бъде уловена в думи и стилове. Многолика, експресивна, безмълвна и многословна. Тя сама предпочита да намери думите за своите изложби. Беше нарекла една „Цумадой”. Някъде в китайския си тефтер записала (била е на обучение в най-голямата графична база в света – Гуанлан, Китай, в ателиета за литография и сериграфия), че цумадой е начин на преобразуване на любовните преживявания в изкуство. За онази изложба избра още една дума – Duende. „Дуенде е тази тайнствена сила, която всички чувстват и никой философ не обяснява. Тази тайнствена сила е проявения в изкуството дух.”

Ако има нещо общо между пластиките, акварелите, графиките, маслото, 3D картините и стиховете й, това е точно този дух, за който самата тя говори. „Това, което при всеки човек, при всеки артист, бил той Ницше или Сезан, е изкачването по кулата на собственото му съвършенство и е плод на борбата му със своето дуенде, а не със своя ангел или със своята муза. Останалото е неизказуемо алхимично преобразувание на реалността в изкуство.”

В Арт салона на Карол успяхме да съберем това необяснимо duende, което през годините и всичките й периоди оцветява или осветява творбите й. „Някои художници рисуват каквото могат, други каквото искат” усмихва я любимият й Салвадор Дали.

Трудно е да си представиш художник със загадъчното дуенде, който разкъсва платната на картините си със сърца и ръце да…говори за инвестиции! Поет, който казва, че е по-добре да се довлюбваш, отколкото да се превлюбиш…да реди думи за капиталовите пазари! Да, лесно е да си я представиш, почти на 60, да казва, че изкуството и финансите са като водата и олиото. Удивително е да си представиш как тази посребрена дама, защитила дисертация за присъждане на звание “Доктор на музините науки” с труда си “Ултраинквизиционни модели при Музите и последствията от тях” (2000 година)…прави собствен електронен магазин. Консултира брокер на Уолстрийт как да инвестира в картини – защо да го прави, как да ги подбира, как да диверсифицира автори и стилове, каква възвръщаемост да очаква.

Това е duende!

Онази енергия, която събира и не само задържа заедно, а превръща в една цялост несъбираемите същности, понятия и дейности!

Арт семестър я предизвика да влезе в един нов свят с музите си. И тя го направи по един неподражаем начин – като учител и ученик. Беше от активните скептици, които задават въпроси и не приемат всичко чуто за истина. Но пък започна да мисли и говори за парите почти като студентите от УНСС, които са най-честите участници в нашите обучения! Дори, когато ни показваше древната техника за рисуване върху вода, насочваше ни да разпознаваме в случайните цветни извивки…трендове и емоции от загуби и печалби.

Като творчески проект в края на Арт семестър предложи една инсталация за централния офис на Карол – парични потоци, нетърпеливи инвеститори, които се изкачват символично нагоре, кранчето, чието пускане зависи от решенията…