Със сигурност сте го виждали – или по телевизията, в Детския научен център „Музейко“, по време на състезанието за популярна наука „Лаборатория за слава FameLab“, на Софийския фестивал на науката или на Европейска нощ на учените. Още по-вероятно е да сте чели негови статии. Той е съавтор е на книгата „Живот и Вселена“, участвал е в обучение под ръководството на Нобеловия лауреат по физика за 2006 г. проф. Джон Мадър, автор е на повече от 20 научни и на поне три пъти по толкова научнопопулярни публикации. Главен редактор е на сп. ВВС Знание. Преподавател в катедра „Астрономия“ на Физически факултет на Софийския университет. Печели второ място в конкурса за комуникация на наука Лаборатория за слава FameLab 2010 и първа награда в международното му издание Hall of FameLab 2014 в Лондон. Участва в създаването на телевизионното предаване „Красива Наука“ по БНТ. Журналистите го търсят по много различни теми – от черните дупки и извънземен живот, до кариерното развитие на младите учени. Давал е интервю дори за радио „Ватикана“. Тогава той е първа година докторант в Катедра „Астрономия“ на Физическия факултет и е на лятна международна школа във Ватиканската обсерватория. Днес е едно от най-разпознаваемите лица на българската наука, активен комуникатор на науката и Национално контактно лице по подпрограма „Наука със и за обществото“ на програма „Хоризонт 2020“ на ЕС.

Д-р Владимир Божилов тази година е част от журито за избор на носителя на докторантската стипендия на Карол.

Благодаря, че приехте поканата на Карол да бъдете част от нашето жури!

– Благодаря за възможността да бъда част от една от най-щедрите и престижни научни стипендии, предоставяни на български млади учени. Днес е все по-важно бизнеси с дългосрочна визия да стимулират докторантите по природни науки така, че те да изберат да реализират своя научен труд в България и след защитата на дисертацията си. Убеден съм, че инициативата на Карол е един от добрите дългосрочни примери, които показват, че у нас науката се цени не само от обществото, но и от бизнеса, при това на едно много адекватно ниво.

Преподавател, изследовател, комуникатор…Коя е каузата, която Ви въвлича в толкова много активности, свързани с науката?

Мотивира ме любовта ми към науката и към споделянето на научните резултати на разбираем за всеки език. Вярвам, че ако искаме да живеем в по-добро, по-знаещо, по-толерантно и хармонично общество, трябва сами да го създадем и да  бъдем пример за останалите, че това е изпълнима задача. Работата ми като учен ми позволява да правя наука в България, като преподавател – да мотивирам млади колеги към кариера в астрономията, а като комуникатор – да представям защо научния труд е важен за обществото. На практика, за мен това е една задача, погледна от различни ъгли.

Избрахте да останете и работите в България. Щеше ли това да се случи, ако нямахте възможност след докторантурата си да останете на работа във Физическия факултет?

Един от големите проблеми у нас е, че след защита на докторска степен рядко има свободни позиции в областта на науката, които да позволяват на младите учени да продължат работата си. Причината е, че у нас на практика няма реално работещи пост-докторантски програми. В резултат много колеги избират да работят и да се реализират в чужбина или просто напускат науката. Ръководството на Катедра „Астрономия“ и на целия Физически факултет активно се стреми да стимулира и задържа младите учени и, в моя случай, мога само да бъда благодарен, че ме подкрепиха.

Работите активно за популяризиране на науката и искате да въвлечете повече млади хора. Показвате и разказвате колко интересна и важна е науката, печелите ученици и студенти, но всъщност не е ли много трудна реализацията на учените в България и не се ли превръща едва ли не в лична битка?

– Научната кариера не е лесна никъде по света – конкуренцията е голяма, а финансирането се определя на проектен принцип. Затова е важно младите колеги да са запознати с възможностите, предоставяни от различните програми на Европейския съюз например, и да имат ясна представа за трудностите, които съпътстват чистата наука като кариерно развитие.

В България сме изправени пред едно допълнително затруднение – доходите от научна и преподавателска дейност, извън тази по проекти, не стигат за базово оцеляване. Проектите не са безкрайни, не могат и не бива да служат като заместител на адекватно държавно финансиране. За мен е срамно български учени и учители да получават оценка за труда си, често близка до минималната работна заплата. Друг проблем е, че научната дейност на преподавателите във висшите училища се изисква за академично израстване, но не се отчита в заплащането.

Част от тези проблеми, надявам се, ще бъдат решени както чрез инструментите на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, така и чрез по-ясното разбиране на политиците, че без качествени и щедро финансирани наука и образование, развитие на истинско общество на знанието не може да има. Статистиката ясно показва, че всеки лев, инвестиран в наука и образование, носи многократно по-голяма възвращаемост. Ефектът не е мигновен, но е дълготраен и устойчив.

За много докторанти кариерата в науката приключва с получаването на докторска степен, ако не получат асистентски място в съответния университет. Екзистенциалните въпроси и битови проблеми заменят мечтите за личен принос в науката. Не малко млади учени, работили по значими проекти, постигнали значими резултати, остават без работа и се насочват в съвсем други сфери. Как според Вас може да се промени това?

– Ще допълня отговора на предишния въпрос с уточнението, че и в чужбина много физици, например, напускат научната дейност след защита на дисертация. От една страна, това е нормално – образованието по природни науки дава умения по аналитично мислене, по програмиране, обработка на данни и други ключови компетенции. Тези умения са приложими навсякъде: в IT технологиите, в банковите услуги, в икономиката и в бизнеса. Само че докторската степен по природни науки дава по-добра конкурентоспособност спрямо други кандидати, а заплащането в частния бизнес винаги е по-добро и привлекателно.

Втори основен момент е, че днес е много важно един млад човек да бъде гъвкав. Не е задължително да работите онова, което сте завършили. Ето защо е напълно естествено не всички млади доктори да станат професионални учени или преподаватели. Напълно нормално е също човек да сменя областите си на интерес, дори и в рамките на една и съща наука.

От друга страна, проблем съществува. В България например се наблюдават остра липса на учители по природни науки и липса на адекватно финансиране за научна дейност като цяло (няколко пъти под средното за Европа!). Проблемът, който трябва да бъде решен, е как да се изберат, стимулират и задържат най-добрите учени и учители. Решението за мен е просто и включва моментално удвояване на заплатите в научния и преподавателския сектор, но на цената на строги изисквания, включително за експертно владеене на поне един чужд език, постоянно повишаване на квалификацията, редовна (и стимулирана добре материално!) научна дейност, защита на докторска степен в ключови области и други. Ако науката и преподаването станат наистина високоплатена професия, автоматично интересът към нея от страна на младите естествено ще нарасне.

Трябва ли да търсим причините и в предприемчивостта на самите млади хора? Много от техните колеги по света търсят и намират възможности, независимо от факта, че не остават на работа в университета, където са завършили докторантура или постдок.

Младите хора у нас не са по-различни от тези в чужбина. Опитът ми показва, че ние сме също толкова предприемчиви, колкото и колегите от Европа, например. Разликата е в достъпа до финансиране, до информация, а често опира и до липсата на достатъчно добър контакт с опитни научни ръководители, които могат да насочат младия човек адекватно към една или друга кариера, била тя в науката, бизнеса или индустрията.

За колко спин-оф компании у нас се сещате? Колко автори на научни разработки успяват да продължат с реализирането на проектите си?

Сещам се моментално за две старт-ъп компании, създадени от или чрез партньорство на колеги от Физическия факултет на СУ. Сигурен съм, че са много повече, но е редно за тях да разкажат самите основатели, както и когато преценят – някои от тези проекти са в процес на изграждане и още не са на фазата на публично оповестяване.

Въпросът за приложението на научните разработки обаче е по-сложен. Научните публикации са свързани с добавяне на ново знание, което може да не е приложимо в краткосрочен план. Добър пример са законите на небесната механика, които започват още от трудовете на Кеплер и Нютон през XVI и XVII в. и стигат до работите на Алберт Айнщайн през ХХ в. Без разбирането на тези закони и на теорията на гравитацията, днес нямаше да са възможни спътниковата навигация или мобилните комуникации. Но в трудовете на Кеплер и Нютон не се говори за смартфони, нали? Просто науката действа с натрупване и понякога се налага външен човек да види приложението на идеята и да я реализира, понякога десетилетия след научната публикация. Ето защо без фундаментална наука, не може да има и приложна. В този смисъл е важно науката да има ефективен диалог с представители на бизнеса и индустрията. А държавното финансиране, ако е достатъчно и качествено, обезпечава наличието на качествена фундаментална наука, която да послужи на бизнеса като основа.

Какво прави този процес по-лесен в Европа, например?

В Западна Европа съществува ефективна връзка между бизнеса, научната и образователната система, включително висшите училища. Съществува развита индустрия, която предлага стажове на студентите, за да ги привлече на работа. Държавата, а и бизнесът, са разбрали значението на науката и образованието по природни науки и ги финансират активно. Защото кадрите за високотехнологичните производства стават все по-малко – както по света, така и в България. У нас обаче все още има предприятия и компании, в които се гледа на експертите като на лесно заменим ресурс. Което далеч не е така. Логично, тези компании постепенно губят своите експерти, което неминуемо води до загуба на конкурентоспособност.

Защо според Вас, българските университети не подкрепят студентски фирми, не насърчават, или поне не достатъчно, създаването на стартъпи?

Не бих казал, че българските университети не подкрепят студентските начинания, включително и създаване на старт-ъп компании. Доколкото знам, без да бъда експерт в публичната администрация, по-скоро липсва регулирана рамка или стратегия в тази насока. Ето предизвикателство, на което може да се търси решение или поне да се започне дискусия по въпроса.

Тази година тематичните области, в които ще търсим следващия носител на стипендията на Карол са Мехатроника и чисти технологии, Биотехнологии и Нанотехнологии. Очаквате ли да имаме повече кандидати от обикновено?

За първи път ще бъда в журито и нямам търпение да се запозная с колегите и техните проекти. Избраните области са изключително приложни и съм сигурен, че броят кандидати ще е равен, или дори по-голям, от обичайното.

Какви теми очаквате да видите?

Сигурен съм, че ще се запозная с иновативни проекти с голяма научна стойност. Надявам се част от тях да бъдат подходящи за създаване на продукт или продукти, които да допринесат пряко за благото на обществото.

Какво ще бъде Вашето послание за нашите докторанти?

Посланието ми е да не се отказват да следват мечтите си. Per aspera ad astra – „през трудностите към звездите“!.

Благодаря Ви! Очакваме срещата с Вас на финала на конкурса за докторантската стипендия на Карол!